‘Пресцентър’

>>> Съюз за Стопанска Инициатива » Новини ССИ, Пресцентър, ССИ в медиите

За четвърта поредна година, в рамките на Регионалния форум за социално предприемачество Министерството на труда и социалната политика,  връчи годишните национални награди за социални иновации в подкрепа на социалната икономика.

Връчени бяха награди в три категории:

  1. Социални иновации, свързани със заетост;
  2. Социални иновации, свързани със социално включване и
  3. Социални иновации, свързани с предоставяне на социални продукти и услуги.

Основната цел на годишните награди е да насърчи социалните иновации в подкрепа на социалната икономика и социалното предприемачество и да повиши видимостта и ролята на социалните предприятия, които осигуряват възможност за социално включване и заетост на хора от уязвимите групи.

Съюз за стопанска инициатива има честта и привилегията да участва със свой представител в Комисията за оценка на представените 17 проекти.

В церемонията по връчване на наградите участваха министърът на труда и социалната политика г-н Бисер Петков и заместник-министрите г-жа Султанка Петрова, г-жа Зорница Русинова и г-н Лазар Лазаров.

Министър Петков отбеляза, че през тази година бе направено много за насърчаване на социалното предприемачество, социалната и солидарна икономика, трудовата интеграция и заетостта на хората с увреждания и от уязвими групи. Той награди победителите в конкурса за разработване на графичен знак „Продукт на социално предприятие“, организиран от МТСП и Националната художествена академия. Министърът подчерта, че съгласно приетия на 18.10.2018 г. Закон за предприятията от социалната и солидарна икономика всеки продукт на социално предприятие занапред ще бъде обозначен с този знак. Победител в конкурс за разработване на графичен знак „Продукт на социално предприятие“, стана г-н Ивайло Тодоров.

Заместник-министър Султанка Петрова връчи годишните награди за социални иновации, свързани със заетост. Първото място в тази категория спечели социалното предприятие „Хартиен свят - Две могили“. На второ се класира ТПКИ „Родина“, а на трето „Дибико“ ЕООД - специализирано предприятие за хора с увреждания, регистрирано в АХУ.

Заместник-министър Зорница Русинова награди призьорите в категорията „Социални иновации, свързани със социалното включване". Първа награда заслужи „Солвей Соди“ АД за инициативата „С предпазен колан на задната седалка“. Второ място спечели Фондация „Промяната“ за инициативата обучителна програма „Академия за социални предприемачи“, а на трето бе класиран Централен кооперативен съюз за инициативата „КООПЕРАЦИИТЕ - устойчив бизнес в полза за обществото“.

Отличията в категорията „Социални иновации, свързани с предоставяне на социални продукти и услуги“ връчи заместник-министър Лазар Лазаров. Победител стана „САЙБОН“ ООД за проект „Jedi“ (специализирано електрическо модулно помощно средство за придвижване на деца с нервно-мускулни увреждания). На второ място се класира г-н Михаил Ивайлов Христовза иновативния метод за изработване на „индивидуална гилза“, а на трето - „Зера Ера“ ЕООД за превенция на пластмасовия отпадък и с решения за необразуване на отпадъци от еднократна пластмаса .

Връчването на наградите беше част от официалното откриване на изложение на социални предприемачи в зала „Универсиада“ в гр. София. Събитието е част от третия регионален Форум за социално предприемачество, организиран от Министерството на труда и социалната политика съвместно с Националния съюз на трудово-производителните кооперации.

 Обща снимка с призьорите          Марка

Цикълът на европейския семестър за координация на икономическите и социалните политики за 2019 г. започва на фона на устойчив, но по-малко динамичен растеж в условията на голяма несигурност. Много беше постигнато от 2014 г. насам, но трябва да се положат още усилия, за да се подпомогнат приобщаващият и устойчив растеж и създаването на работни места, като същевременно бъде подобрена стабилността на икономиките в държавите членки. На равнище ЕС това изисква вземане на необходимите решения за допълнително укрепване на Икономическия и паричен съюз. На национално равнище съществува належаща необходимост от оползотворяване на настоящия импулс за растеж с цел да бъде натрупан фискален резерв и да се намали дългът.Инвестициите и структурните реформи трябва да са насочени дори още повече към увеличаването на производителността и потенциала за растеж. Тези действия ще осигурят предпоставките за добра макрофинансова стабилност и ще подпомогнат дългосрочната конкурентоспособност на ЕС. Това на свой ред ще създаде условия за повече и по-добри работни места, по-голяма социална справедливост и по-добър стандарт на живот за европейците.

Днешният пакет се основава на есенната икономическа прогноза от 2018 г.  и стъпва върху приоритетите, посочени в речта на председателя Юнкер за състоянието на Съюза от 2018 г.

Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: „Европа се намира в благоприятни икономически времена, но нарастващите рискове са доказателство, че тази ситуация няма да се запази вечно. Държавите от ЕС се нуждаят от целенасочени инвестиции и подновени усилия за реформи, за да укрепят основите на своя растеж и да увеличат производителността. Когато става въпрос за бюджетната политика, време е да бъдат намалени равнищата на публичния дълг и да бъде възстановен фискалният резерв. Това ще ни осигури възможностите за действие, от които ще се нуждаем, когато настъпи следващият икономически спад. Сега е и моментът да се осъществи напредък по отношение на задълбочаването на европейския Икономически и паричен съюз.“

Мариан Тейсен, комисар, отговарящ за заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност, заяви: „ Икономическото възстановяване през последните години бе белязано от създаването на изключително голям брой работни места и безработицата достигна рекордно ниски стойности. Същевременно все повече хора участват в пазара на труда. Степента на активност достигна рекордно високи равнища и дори изпревари тази на САЩ. Вече са на лице условията да инвестираме повече в нашите общества, в хората, така че възстановяването да стане постоянно и да бъде от полза за всички, включително и за бъдещите поколения.“

Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане имитническия съюз, заяви: „Икономиката на ЕС продължава да отбелязва стабилен и бърз растеж.

Днешните съвети на Комисията в областта на политиката имат за цел да се гарантира, чеикономиката ще остане силна и ще стане още по-устойчива, тъй като в контекста на все по-голямата несигурност в световен мащаб не можем да приемаме нищо за даденост. Трайнопроцъфтяващата еврозона се нуждае не само от солидни публични финанси, но и отконкурентоспособни икономики и приобщаващи общества.“

Миналогодишната изключително благоприятна икономическа ситуация в световен мащаб и ниските лихвени проценти способстваха за подпомагане на растежа, инвестициите, заетостта и намаляването на дълга в ЕС и еврозоната. Очаква се растежът във всички държави членки да продължи, макар и с по-бавни темпове, благодарение на укрепването на вътрешното потребление и инвестициите. При отсъствието на съществени сътресения се предвижда Европа да може да поддържа икономически растеж над потенциалния, придружен с активно създаване на нови работни места и намаляваща безработица. Публичните финанси на държавите членки от еврозоната се подобриха значително, а съвкупният размер на публичния дефицит в еврозоната понастоящем е под 1 %. Въпреки това в няколко държави дългът продължава да бъде висок. С продължаващия растеж на икономиката дойде и моментът за натрупване на фискален резерв,който е необходим за справяне със следващия икономически спад и за смекчаване на евентуалните социални последици и последици за заетостта.

Годишен обзор на растежа за 2019 г.

В годишния обзор на растежа, в който се определят общите икономически и социални приоритети за предстоящата година, се призовава ЕС и държавите членки да предприемат решителни и съгласувани действия в областта на политиката за постигане на приобщаващ и устойчив растеж.

Усилията в областта на политиката на национално равнище трябва да се съсредоточат върху осигуряването на висококачествени инвестиции и върху реформите, които увеличават растежа на производителността, приобщаването и институционалния капацитет, като същевременно се гарантира запазването на макрофинансовата стабилност и солидните публични финанси. На равнище ЕС приоритетите са свързани със задълбочаването на единния пазар, окончателното изграждане на структурата на Икономическия и паричен съюз и постигането на напредък по отношение на принципите, определени в Европейския стълб на социалните права.

Доклад за механизма за предупреждение за 2019 г.

В доклада за механизма за предупреждение, който служи като инструмент за проверка, създаден за откриване на наличието на макроикономически дисбаланси, бяха определени 13 държави членки, които ще бъдат обект на задълбочен преглед през 2019 г. Посредством тези прегледи ще се прецени дали действително те са засегнати от макроикономически дисбаланси. Държавите членки, за които при процедура при макроикономически дисбаланси бе установено,че са засегнати от дисбаланси, по подразбиране ще бъдат подложени на задълбочен преглед през 2019 г. Тези държави са: България, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Нидерландия, Португалия, Франция, Хърватия и Швеция. Гърция и Румъния също ще бъдат обект на задълбочен преглед.

Проект на съвместен доклад за заетостта за 2019 г.

От проекта на съвместния доклад за заетостта, в който се анализират заетостта и социалното положение в Европа, става ясно, че в целия ЕС продължават да се създават работни места,безработицата намалява и социалното положение се подобрява. Докладът включва също така констатациите на набора от социални показатели, чрез който се анализират резултатите на държавите членки, като се вземат предвид принципите на Европейския стълб на социалните права.

През второто тримесечие на 2018 г. 239 милиона души в ЕС са имали работа, което представлява най-високата стойност, регистрирана някога. Приблизително 12 милиона работни места са били създадени от началото на мандата на Комисията „Юнкер“. Делът на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, е намалял значително през 2017 г., като повече от пет милиона души са били избавени от бедност или социално изключване в сравнение с предходната година. Общият брой на хората, за които съществува опасност от бедност или социално изключване, е спаднал под равнищата отпреди кризата.

Въпреки това икономическото възстановяване все още не е достигнало до всички групи от обществото. Процентът на заетост на по-възрастните работници се е увеличил значително през последното десетилетие, но младежите, нискоквалифицираните хора и хората с мигрантски произход в редица държави членки продължават да се сблъскват с трудности при намирането на работа. Участието на жените в пазара на труда продължава да нараства с бързи темпове, но това все още не е довело до сериозно намаляване на разликата в заплащането и в пенсиите на жените и мъжете.

Въпреки че доходите на домакинствата растат, в някои държави членки те продължават да бъдат под равнищата отпреди кризата. Реалният растеж на заплатите се е увеличил през 2018 г., но въпреки това остава под равнището на растежа на производителността и под това, което би могло да се очаква, като се вземат предвид положителните резултати по отношение на пазара на труда и на икономиката. Като цяло неравенството и бедността продължават да будят безпокойство.

Препоръка относно икономическата политика на еврозоната

Препоръката относно икономическата политика на еврозоната, в която се определят конкретни мерки, които са от съществено значение за функционирането на еврозоната, бе оптимизирана, за да се акцентира по-силно върху ключовите предизвикателства. В препоръката се призовава за политики, които подкрепят приобщаващия и устойчивия растеж и подобряват устойчивостта, балансирането на икономиката и сближаването в рамките на еврозоната. В нея се препоръчва да бъде поставен приоритет върху реформите, които повишават производителността и потенциала за растеж, задълбочават единния пазар, подобряват бизнес средата, насърчават инвестициите и усъвършенстват пазара на труда.

Комисията препоръчва качеството и структурата на публичните финанси да бъдат подобрени и да бъде възстановен фискалният резерв, като всичко това е с цел да са на разположение повече възможности за действие при следващия икономически спад. Държавите членки с дефицити по текущата сметка трябва да се стремят към повишаване на производителността и намаляване на външния дълг. Държавите членки с излишъци по текущата сметка трябва да подобрят условията в подкрепа на инвестициите и растежа на заплатите.

Комисията препоръчва да се измести данъчната тежест от труда и да се укрепят образователните системи, да се инвестира в уменията и в ефективността и адекватността на активните политики на пазара на труда, както и в системите за социална закрила. Това е в съответствие с принципите на Европейския стълб на социалните права.

Комисията призовава също така за бърз напредък по завършването на европейския Икономически и паричен съюз в съответствие с предложенията ѝ, включително за Програмата за подкрепа на реформите и Европейския механизъм за стабилизиране на инвестициите в предложението за многогодишната финансова рамка за периода 2021—2 027 г.

С препоръката се призовава и за продължаване на работата по банковия съюз, като се приведе в действие механизмът за подкрепа за Единния фонд за преструктуриране и като се създаде европейска схема за застраховане на депозитите. Финансовата интеграция следва да бъде осъществена и чрез укрепване на европейската регулаторна и надзорна структура. Усилията за намаляване на размера на необслужваните кредити трябва да продължат и натрупването им в бъдеще трябва да бъде предотвратено. От съществено значение за завършването на банковия съюз продължава да бъде приемането до края на 2018 г. на пакета за банковия сектор от ноември 2016 г. По-интегрираният финансов сектор — с наличието на завършен банков съюз и истински съюз на капиталовите пазари - ще спомогне за утвърждаването на ролята на еврото в международен план, като я направи по-съизмерима със световната значимост на еврозоната.

Становища относно проектите на бюджетните планове на държавите членки от еврозоната.

Комисията прие също така становища относно това дали проектите на бюджетните планове (ПБП) на държавите членки от еврозоната за 2019 г. са съобразени с Пакта за стабилност и растеж.

Предпазни мерки на Пакта за стабилност и растеж

По отношение на Италия, след като оцени преразгледания ПБП, представен на 13 ноември, Комисията потвърди наличието на особено сериозно неспазване на препоръката, адресирана до Италия от Съвета на 13 юли 2018 г. На 23 октомври 2018 г. Комисията вече прие становище, чрез което се установява особено сериозно несъответствие в първоначалния ПБП, представен от Италия на 16 октомври 2018 г. За десет държави членки - Германия, Ирландия, Гърция, Кипър, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия и Финландия - Комисията заключава, че ПБП са съобразени с Пакта за стабилност и растеж през 2019 г. За три държави членки - Естония, Латвия и Словакия - се констатира, че ПБП са като цяло съобразени с Пакта за стабилност и растеж през 2019 г. В тези държави плановете може да доведат до известно отклонение от средносрочната бюджетна цел на съответната държава или от плана за корекции за постигането ѝ. При четири държави членки - Белгия, Франция, Португалия и Словения — ПБП създават риск от неспазване на Пакта за стабилност и растеж през 2019 г. ПБП на тези държави членки могат да доведат до значително отклонение от плана за корекции за постигане на съответната средносрочна бюджетна цел.

Корективни мерки на Пакта за стабилност и растеж (процедура при прекомерен дефицит)

Предвижда се номиналният дефицит на Испания да спадне под 3 % през следващата година и се очаква държавата да излезе от процедурата при прекомерен дефицит, което означава, че от следващата година Испания ще бъде обект на предпазните мерки на Пакта. В този контекст се констатира, че ПБП, представен от Испания, крие риск от неспазване на Пакта за стабилност и растеж през 2019 г. Това се основава на есенната икономическа прогноза от 2018 г., според която се предвижда значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел и неспазване на преходния целеви показател за намаляване на дълга през 2019 г.

Мерки в рамките на Пакта за стабилност и растеж

Комисията предприе също и редица мерки в рамките на Пакта за стабилност и растеж.

По отношение на Италия Комисията извърши нова оценка на prima facie неспазването на критерия за дълга. Със своите 131,2 % от БВП през 2017 г., което е еквивалентно на 37 000 € на глава от населението, публичният дълг на Италия надхвърля заложената в Договора референтна стойност от 60 % от БВП. Новата оценка бе необходима, тъй като фискалните планове на Италия за 2019 г. представляват съществена промяна в съответните фактори, анализирани от Комисията през месец май. Анализът, представен в новия доклад по доклад по член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включва оценката на всички съответни фактори и по-специално: i) на факта, че не може да се твърди въпреки неотдавнашното засилване на рисковете от влошаване на ситуацията, че макроикономическите условия са причината за големите пропуски на Италия по отношение на спазването на целевия показател за намаляване на дълга, като се има предвид растежът на номиналния БВП, който е над 2 % от 2016 г. насам; ii) на факта, че плановете на правителството предполагат очевидно отстъпване от предходни структурни реформи за увеличаване на растежа, по-специално от предходните пенсионни реформи; и най-вече iii) на установения риск от значително отклонение от препоръчания план за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2018 г. и особено сериозното неспазване за 2019 г. на препоръката, адресирана до Италия от Съвета на 13 юли 2018 г., въз основа както на плановете на правителството, така и на есенната прогноза на Комисията от 2018 г. Като цяло анализът предполага, че критерият за дълга, определен в Договора и в Регламент (ЕО) № 1467/1997, следва да се счита за не спазен и че следователно процедурата при прекомерен дефицит въз основа на дълга е оправдана.

По отношение на Унгария Комисията установи, че не са предприети ефективни действия в отговор на препоръката на Съвета от юни 2018 г. и предлага на Съвета да приеме преразгледана препоръка към Унгария за коригиране на значителното отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел. През юни 2018 г. Съветът изготви препоръка за годишна структурна корекция от 1 % от БВП през 2018 г. за Унгария в рамките на процедурата при значително отклонение. Предвид промените от тогава до сега и отсъствието на ефективни действия от страна на Унгария за коригиране на значителното отклонение сега Комисията предлага преразгледана препоръка за годишна структурна корекция от поне 1 % от БВП през 2019 г. Публичният дефицит в Унгария се е повишил от -1,6 % през 2016 г. до -2,4 % през 2018 г., като през следващите две години се очаква да остане малко под -2 %.

По отношение на Румъния Комисията установи, че не са предприети ефективни действия в отговор на препоръката на Съвета от юни и предлага на Съвета да приеме преразгледана препоръка към Румъния за коригиране на значителното отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел. През юни 2018 г. Съветът изготви препоръка за Румъния за годишна структурна корекция от 0,8 % от БВП както през 2018 г., така и през 2019 г. в рамките на процедурата при значително отклонение. Предвид промените от тогава до сега и отсъствието на ефективни действия от страна на Румъния за коригиране на значителното отклонение сега Комисията предлага преразгледана препоръка за годишна структурна корекция от поне 1 % от БВП през 2019 г. Публичният дефицит в Румъния се е повишил от -0,5 % през 2015 г. до -2,9 % през 2016 г. и се очаква да достигне -3,3 % през 2018 г., -3,4 % през 2019 г. и -4,7 % през 2020 г., като това е най-високият дефицит в ЕС.

Доклад за засилено наблюдение по отношение на Гърция

Комисията прие първия доклад за Гърция по рамката за засилено наблюдение, която бе въведена след приключването на програмата за подкрепа на стабилността на Европейския механизъм за стабилност на 20 август 2018 г. В доклада се заключава, че ПБП за 2019 г., който Гърция представи, гарантира спазването на ангажимента за постигане на първичен излишък от 3,5 % от БВП. Констатира се, че напредъкът по отношение на реформите в други области е неравномерен и ще трябва органите да ускорят изпълнението им, за да постигнат целите си. Изпълнението на мерките за дълга, зависещи от осъществяването на определена политика и договорени като част от важния пакет от мерки за дълга, одобрен на заседанието на Еврогрупата от 22 юни 2018 г., ще бъде обвързано с получаването на положителна оценка във втория доклад по рамката за засилено наблюдение. Докладът ще бъде публикуван в началото на следващата година.

Какви са следващите стъпки?

Комисията приканва Съвета да обсъди пакета и да одобри насоките, предложени днес. Тя се надява на плодотворна дискусия с Европейския парламент относно приоритетите в областта на политиката за ЕС и еврозоната, както и на допълнително разширяване на диалога със социалните партньори и заинтересованите страни на всички равнища в контекста на европейския семестър.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Съюзът за стопанска инициатива, с посредничеството на VІ-ти Териториален център на БЧК, направи дарение от 11 компютърни конфигурации на Специалното училище за ученици с увреден слух „д-р Дечо Денев“ , гр. София. Компютърните конфигурации се използват за изучаване на чужди езици. СУУУС2     СУУУС

Съюзът за стопанска инициатива вече 30 години представлява интересите на микро, малките и средни предприятия - гръбнакът на българската икономика, формиращ 62% от БВП и осигуряващ 65%  от работните места в страната.

Като техен представител  разбираме тревогите им, свързани с възможността за повишаване цената на най-масовата и социална застраховка, а именно “Гражданска отговорност“.

С отговорност към поетите ангажименти към нашите членове и във връзка с назряващото гражданско недоволство по повод поскъпването на застраховка „Гражданска отговорност“, считаме за необходимо да предупредим обществото за предстоящата опасност в случай, че не се вземат незабавни мерки.

В качеството си на национално отговорна работодателска организация, със загриженост за последствията и проблемите, които биха възникнали, от две години алармираме и предупреждаваме своевременно и изпреварващо компетентните органи. Активно участваме в общественото обсъждане на промените и сме предоставили информация и предложения за съвременни правила и механизми, които да предотвратят порочните практики, чрез които група адвокатски кантори и „загрижени“ асоциации задържат голяма част от получените обезщетения без знанието на техните клиенти, които получават незначителна част от тях.

Поскъпването ще доведе до финансови сътресения в малкия и среден бизнес, а липсата на регламент за определяне на обезщетения за неимуществени вреди, ще създадат несигурност в стопанския оборот.

Ние считаме, че предложените промени в Кодекса за застраховане ще доведат до най-разумното решение, а именно - създаване на Методика за оценка на щетите и загубите, които търпят българските домакинства и бизнеса при настъпване на произшествие на пътя.

Тази Методика изисква време за създаване и прецизиране. В тази връзка, приемаме въвеждането на лимити за неимуществени вреди като наложителна временна мярка за стабилизиране на сектора до въвеждането на Методиката.

Мерките, предложени в законопроекта, целят единствено да защитят застрахованите граждани от последици като тази с фалита на ЗК “Олимпик“.

Ето защо, като национално отговорна представителна работодателска организация, изразяваме своята подкрепа за внесеното предложение и настояваме за вземането на незабавни мерки за предотвратяване на настъпващата криза. Всяко забавяне ще се отрази пряко върху цената на тази социална застраховка.

Изправени сме пред отговорен избор - или защитата на 3 000 000 граждани от заплахата на непосилна цена на „Гражданска отговорност“, или заинтересовани адвокатски кантори да търгуват с кръвта на пострадалите при автомобилни катастрофи български граждани и ограбването на техните близки.

ССИ се отнася с уважение и разбиране към изложените в предложението на КТ „Подкрепа“ аргументи, свързани с особеностите на нощния труд и неговото отражение върху здравето и работоспособността на работниците и служителите, които го полагат. Споделяме и мнението, че минималния размер на възнаграждението за нощен труд, регламентирано през 2007 година (0,25 лева за 1 отработен час през нощта) се нуждае от актуализация. В Годишния доклад за колективните трудови договори и колективните трудове спорове, изготвен от Националния институт за помирение и арбитраж през юни 2018 г. (с. 81 – 82)   са посочени договорени в колективни трудови договори на равнище предприятие размери на допълнителното възнаграждение за нощен труд, които са по-високи от нормативно определения минимален размер – договорения среден размер е 0,74 лева за 1 отработен час през нощта.

ССИ неведнъж е изразявал мнение, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се нуждае от цялостен преглед, включително и по отношение на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, чийто задължителен характер трябва да бъде премахнат. Поради това сме склонни да обсъждаме предложението на КТ „Подкрепа“, но в контекста на цялостен преглед на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, включително и за отмяна на задължителния характер на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

ССИ изразява и своето принципно становище, че размерите на допълнителните възнаграждения не трябва да се обвързват пряко с размера на минималната работна заплата (месечна или часова), установена с нормативен акт. Освен това, през този период на годината повечето работодатели са изготвили бюджетите си за разходите за персонал през 2019 г. и всяко решение, което може да наложи промяна в тези бюджети е крайно неуместно.

Докладът е публично достъпен в Интернет на адрес: http://www.nipa.bg/?q=bg/node/909

   
На 9 октомври 2018 г. в гр. Будва, Министерството на труда и социалната политика на Черна гора, съвместно с фондация „Фридрих Еберт“, организира 7-ма Кръгла маса „Социален диалог в Югоизточна Европа“. Темата на конференцията бе „Нови форми на заетост и въздействие на глобализацията и дигитализацията върху този феномен“. Участие взеха представители на министерствата на труда и социалната политика на някои от представените във форума страни от Западните Балкани, както и лидери на национални синдикални организации и национално представени работодателски организации от 8 страни: Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Румъния, Словения, Сърбия и Черна гора. Новите форми на заетост, понастоящем в процес на развитие, бяха разгледани през призмата на необходимите умения, включително дигитални, и на новите политики и променящите се роли и отговорности в условията на нарастваща глобализация, трудова миграция, застаряващо общество и изменение на климата. Страните споделиха своя национален опит и изтъкнаха единодушно нуждата от устойчиви решения за справяне с новите предизвикателства на пазара на труда, които оказват значително въздействие върху социалната среда като цяло и по-специално върху нашия професионален живот. В своето изложение, представителят на Съюза за стопанска инициатива изрази позицията на организацията по горещите теми. LL               SS+VV (2)  
Съюзът за стопанска инициатива приветства усилията на Министерство на социалната политика, в лицето на министър Бисер Петков, да работи за предоставяне на необходимата социално- икономическа подкрепа от държавата, за да могат хората с увреждания да бъдат максимално приобщени в обществото. Факт е, че действащата нормативна уредба е изчерпала своя потенциал и в недостатъчна степен урежда областите и средствата за осигуряване на социална подкрепа за постигане на независим живот и пълноценна интеграция. В тази връзка, предложеният проект на Закон за хората с увреждания е стъпка напред, но за съжаление, той не предлага решения на съществените проблеми, които сериозно засягат правата и интересите на всички хора с увреждания. Създаването на Специализиран орган „за реализиране и координиране на политиката за правата на хората с увреждания“ (чл. 11 (1), в сила от 01.01.2021 г.) води до наличие на две сходни структури с общи цели и донякъде общи дейности по отношение на една и съща целева група, т. е дублира в известен смисъл дейността на Агенцията за хората с увреждания. Изпълнението на всички политики за социално включване на хората с увреждания следва да бъдат възложени на Агенцията за хората с увреждания, а политиките за преодоляване на бедността да са в ресора на Агенцията за социално подпомагане. Подкрепата за социално включване не може и не трябва да зависи от доходите на лицето, а от наличието на увреждане и конкретни потребности за компенсиране на дефицита. Координационният механизъм от своя страна предполага комуникация между различните държавни органи и структури по компетентност и участие в политики, за да се гарантира достъпа на хора с увреждания до публичния ресурс. Координационният механизъм не изисква създаване на отделна структура или звено, а набор от правила за комуникация и консултиране. Предложените мерки за социално приобщаване и гарантиране на заетостта на хора с трайни увреждания в обичайна работна среда, свързани с определяне на квоти на работна сила, са неприемливи за малките и средни предприятия. Вмененото с чл. 41 (2) задължение на работодателите да назначават хора с увреждания е порочно и преднамерено натоварва малките и средни предприятия, защото не отчита секторни, регионални  и др. обективни фактори, възпрепятстващи изпълнение на задължението за назначаване на хора с увреждания. Санкциите, заложени в чл. 102 (1), налагащи ежемесечна компенсационна вноска в размер на 30% от минималната работна заплата за работодател, който не е назначил човек с трайно увреждане, не допринасят за преодоляване на проблема със заетостта на хората с увреждания. Желанието на работодателя да наеме определен човек в условията на остър недостиг на работна сила, се определя от професионалните знания и умения и лични качества. Затова тези санкции могат да се разглеждат единствено като  форма на допълнителна тежест на работодателите и ще допринесат за спад на чуждестранните и местни инвестиции и неконкурентноспособност на бизнес средата в България. Възможностите за наемане на хора с увреждания се възпрепятстват и от обстоятелства извън сферата на отговорносите на работодателите. Като основно препятствие за хората с увреждания се идентифицира липсата на достъпна публична среда, която не позволява човека с увреждане да достигне безпроблемно до работното си място. Достъпната обществена среда е една от най- важните области на подкрепа, която не е залегнала в чл. 5 (1) на Законопроекта, затова пък образованието е припознато и като област на подкрепа и като средство за оказване на подкрепа (чл. 5 (2))? Въведеният нов финансов инструмент в политиката за хората с увреждания, а именно – Специализиран фонд „Заетост на хора с увреждания“ към Министъра на труда и социалната политика, поставя основателни въпроси относно целите и допустимите разходи, които ще се покриват. Очевидно е, че средствата по него ще постъпват от работодателите, които обаче нямат определящ глас при тяхното управление. В чл. 49 на предложения Законопроект е посочено, че в Управителния съвет на Фонда, съвместно с Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, Агенция по заетостта и Агенцията за хората с увреждания ще бъде включен и представител на национално представените работодателски организации. Предвид фактът, че към днешна дата национално представените работодателски организации са пет, а мандатът на Управителния съвет четири години, е изключена възможността да бъдат представени справедливо, т. е дори да се приложи правилото за едногодишен мандат на ротационен принцип, пак една от национално представените работодателски организации ще е лишена от участие! Въз основа на гореизложените съображения, становището на Съюза за стопанска инициатива е, че дебатът по предложения Проект на Закон за хората с увреждания следва да продължи за прецизиране на текстовете и отчитане на интересите на всички засегнати от предлаганите промени страни. Считаме, че засиленият социален диалог и комуникация между представителите на държавните институции и всички заинтерсовани страни са предпоставка за постигане на промяна в модела на социалната подкрепа и разширяване на средствата за социално приобщаване, и изразяваме своята ангажираност и готовност за включване в дискусии по темата за хората с увреждания.
Уважаеми дами и господа, Министерство на труда и социалната политика обявява конкурс за Национална награда за социални иновации (в подкрепа на социалната икономика). Основна цел на Наградата е насърчаване развитието на социални иновации в подкрепа на социалната икономика и социалното предприемачество и повишаване видимостта и ролята на социалните предприятия. С нея ще бъдат удостоявани социални предприятия, кооперации, образователни и научни институции и организации, които допринасят за развитието на социалната икономика в Република България  чрез социални иновации. За да кандидатствате в конкурса е необходимо да попълните формуляр, който може да бъде намерен на интернет страницата по социална икономика - http://seconomy.mlsp.government.bg/page.php?c=2&d=119 и декларация, свободен текст за оригиналност на идеята. До участие се допускат физически лица, граждани на Р България  и юридически лица, регистрирани в Р България. Предложенията се подават на следния електронен адрес: si_nagrada@mlsp.government.bg Крайният срок за кандидатстване e 12.10.2018 г. 17.30 ч.
Уважаеми работодатели, В началото на месец август 2018 г. Агенцията по заетостта започна второто за тази година проучване сред работодателите за потребностите им от работна сила. То се провежда съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта два пъти в годината със съдействието на Комисиите по заетост към Областните съвети за развитие в 28-те административни области в страната и има за цел да се получи информация за търсените от работодателите през следващите 12 месеца професии, компетентности и умения на работната сила. Работодателите могат да посочат и очакванията си за необходимите след 3 години кадри, професионални направления или области на висшето и средното образование. Проучването се провежда по електронен път чрез попълване на on-line анкетен формуляр, който е достъпен и може да бъде попълнен на сайта на Агенция по заетостта www.az.government.bg, в рубриката „Проучване за потребностите от работа сила” или на посочената по- долу връзка: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSevbw8LEI_gW_VBcJILMSqNlvjqOXVg1-zpJkPOrQx8FzIZQg/viewform Крайният срок за попълване на анкетния формуляр е 17-ти септември 2018 г. За Ваше улеснение можете да се запознаете предварително с въпросите и да разгледате анкетата тук, след което да я попълните on-line. Моля за Вашето съдействие и участие в проучването с оглед получаването на полезна информация за всички участници в трудовия пазар, както и насоки за развитието на работната сила. За допълнителна информация можете да се свържете с нас на посочените по- долу данни за контакт: E-Mail: office@ssibg.org Teл: 02 970 48 40
 Днес, Центърът за професионално обучение към Съюз за стопанска инициатива, проведе практически семинар във връзка с Новата правна уредба за Защита на личните данни, влизаща в сила от 25 май 2018г. Главен лектор беше г-н Бойко Вучев - Изп. Директор на "Такси-С-Експрес" АД. Присъстващите се запознаха със задължителните изисквания, които всяка компания трябва да изпълни. Втората част на обучението премина като открита дискусия, като на нея бяха обсъдени конкретни въпроси, касаещи спецификата на бизнеса на присъстващите фирми и организации.   32740260_1905304726166728_4972636848099688448_n                   32836644_1905304192833448_5515878412075401216_n

Новини