Становище относно Проект на Закон за хората с увреждания

>>> Съюз за Стопанска Инициатива » Новини ССИ, Пресцентър, ССИ в медиите » Становище относно Проект на Закон за хората с увреждания

Съюзът за стопанска инициатива приветства усилията на Министерство на социалната политика, в лицето на министър Бисер Петков, да работи за предоставяне на необходимата социално- икономическа подкрепа от държавата, за да могат хората с увреждания да бъдат максимално приобщени в обществото.

Факт е, че действащата нормативна уредба е изчерпала своя потенциал и в недостатъчна степен урежда областите и средствата за осигуряване на социална подкрепа за постигане на независим живот и пълноценна интеграция.

В тази връзка, предложеният проект на Закон за хората с увреждания е стъпка напред, но за съжаление, той не предлага решения на съществените проблеми, които сериозно засягат правата и интересите на всички хора с увреждания.

Създаването на Специализиран орган „за реализиране и координиране на политиката за правата на хората с увреждания“ (чл. 11 (1), в сила от 01.01.2021 г.) води до наличие на две сходни структури с общи цели и донякъде общи дейности по отношение на една и съща целева група, т. е дублира в известен смисъл дейността на Агенцията за хората с увреждания. Изпълнението на всички политики за социално включване на хората с увреждания следва да бъдат възложени на Агенцията за хората с увреждания, а политиките за преодоляване на бедността да са в ресора на Агенцията за социално подпомагане.

Подкрепата за социално включване не може и не трябва да зависи от доходите на лицето, а от наличието на увреждане и конкретни потребности за компенсиране на дефицита.

Координационният механизъм от своя страна предполага комуникация между различните държавни органи и структури по компетентност и участие в политики, за да се гарантира достъпа на хора с увреждания до публичния ресурс. Координационният механизъм не изисква създаване на отделна структура или звено, а набор от правила за комуникация и консултиране.

Предложените мерки за социално приобщаване и гарантиране на заетостта на хора с трайни увреждания в обичайна работна среда, свързани с определяне на квоти на работна сила, са неприемливи за малките и средни предприятия. Вмененото с чл. 41 (2) задължение на работодателите да назначават хора с увреждания е порочно и преднамерено натоварва малките и средни предприятия, защото не отчита секторни, регионални  и др. обективни фактори, възпрепятстващи изпълнение на задължението за назначаване на хора с увреждания. Санкциите, заложени в чл. 102 (1), налагащи ежемесечна компенсационна вноска в размер на 30% от минималната работна заплата за работодател, който не е назначил човек с трайно увреждане, не допринасят за преодоляване на проблема със заетостта на хората с увреждания. Желанието на работодателя да наеме определен човек в условията на остър недостиг на работна сила, се определя от професионалните знания и умения и лични качества. Затова тези санкции могат да се разглеждат единствено като  форма на допълнителна тежест на работодателите и ще допринесат за спад на чуждестранните и местни инвестиции и неконкурентноспособност на бизнес средата в България.

Възможностите за наемане на хора с увреждания се възпрепятстват и от обстоятелства извън сферата на отговорносите на работодателите. Като основно препятствие за хората с увреждания се идентифицира липсата на достъпна публична среда, която не позволява човека с увреждане да достигне безпроблемно до работното си място. Достъпната обществена среда е една от най- важните области на подкрепа, която не е залегнала в чл. 5 (1) на Законопроекта, затова пък образованието е припознато и като област на подкрепа и като средство за оказване на подкрепа (чл. 5 (2))?

Въведеният нов финансов инструмент в политиката за хората с увреждания, а именно – Специализиран фонд „Заетост на хора с увреждания“ към Министъра на труда и социалната политика, поставя основателни въпроси относно целите и допустимите разходи, които ще се покриват. Очевидно е, че средствата по него ще постъпват от работодателите, които обаче нямат определящ глас при тяхното управление. В чл. 49 на предложения Законопроект е посочено, че в Управителния съвет на Фонда, съвместно с Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, Агенция по заетостта и Агенцията за хората с увреждания ще бъде включен и представител на национално представените работодателски организации. Предвид фактът, че към днешна дата национално представените работодателски организации са пет, а мандатът на Управителния съвет четири години, е изключена възможността да бъдат представени справедливо, т. е дори да се приложи правилото за едногодишен мандат на ротационен принцип, пак една от национално представените работодателски организации ще е лишена от участие!

Въз основа на гореизложените съображения, становището на Съюза за стопанска инициатива е, че дебатът по предложения Проект на Закон за хората с увреждания следва да продължи за прецизиране на текстовете и отчитане на интересите на всички засегнати от предлаганите промени страни.

Считаме, че засиленият социален диалог и комуникация между представителите на държавните институции и всички заинтерсовани страни са предпоставка за постигане на промяна в модела на социалната подкрепа и разширяване на средствата за социално приобщаване, и изразяваме своята ангажираност и готовност за включване в дискусии по темата за хората с увреждания.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>