Есенен пакет на европейския семестър: Стимулиране на приобщаващия и устойчивия растеж

>>> Съюз за Стопанска Инициатива » Новини ССИ, Пресцентър, ССИ в медиите » Есенен пакет на европейския семестър: Стимулиране на приобщаващия и устойчивия растеж

Цикълът на европейския семестър за координация на икономическите и социалните политики за 2019 г. започва на фона на устойчив, но по-малко динамичен растеж в условията на голяма несигурност. Много беше постигнато от 2014 г. насам, но трябва да се положат още усилия, за да се подпомогнат приобщаващият и устойчив растеж и създаването на работни места, като същевременно бъде подобрена стабилността на икономиките в държавите членки. На равнище ЕС това изисква вземане на необходимите решения за допълнително укрепване на Икономическия и паричен съюз. На национално равнище съществува належаща необходимост от оползотворяване на настоящия импулс за растеж с цел да бъде натрупан фискален резерв и да се намали дългът.Инвестициите и структурните реформи трябва да са насочени дори още повече към увеличаването на производителността и потенциала за растеж. Тези действия ще осигурят предпоставките за добра макрофинансова стабилност и ще подпомогнат дългосрочната конкурентоспособност на ЕС. Това на свой ред ще създаде условия за повече и по-добри работни места, по-голяма социална справедливост и по-добър стандарт на живот за европейците.

Днешният пакет се основава на есенната икономическа прогноза от 2018 г.  и стъпва върху приоритетите, посочени в речта на председателя Юнкер за състоянието на Съюза от 2018 г.

Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: „Европа се намира в благоприятни икономически времена, но нарастващите рискове са доказателство, че тази ситуация няма да се запази вечно. Държавите от ЕС се нуждаят от целенасочени инвестиции и подновени усилия за реформи, за да укрепят основите на своя растеж и да увеличат производителността. Когато става въпрос за бюджетната политика, време е да бъдат намалени равнищата на публичния дълг и да бъде възстановен фискалният резерв. Това ще ни осигури възможностите за действие, от които ще се нуждаем, когато настъпи следващият икономически спад. Сега е и моментът да се осъществи напредък по отношение на задълбочаването на европейския Икономически и паричен съюз.“

Мариан Тейсен, комисар, отговарящ за заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност, заяви: „ Икономическото възстановяване през последните години бе белязано от създаването на изключително голям брой работни места и безработицата достигна рекордно ниски стойности. Същевременно все повече хора участват в пазара на труда. Степента на активност достигна рекордно високи равнища и дори изпревари тази на САЩ. Вече са на лице условията да инвестираме повече в нашите общества, в хората, така че възстановяването да стане постоянно и да бъде от полза за всички, включително и за бъдещите поколения.“

Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане имитническия съюз, заяви: „Икономиката на ЕС продължава да отбелязва стабилен и бърз растеж.

Днешните съвети на Комисията в областта на политиката имат за цел да се гарантира, чеикономиката ще остане силна и ще стане още по-устойчива, тъй като в контекста на все по-голямата несигурност в световен мащаб не можем да приемаме нищо за даденост. Трайнопроцъфтяващата еврозона се нуждае не само от солидни публични финанси, но и отконкурентоспособни икономики и приобщаващи общества.“

Миналогодишната изключително благоприятна икономическа ситуация в световен мащаб и ниските лихвени проценти способстваха за подпомагане на растежа, инвестициите, заетостта и намаляването на дълга в ЕС и еврозоната. Очаква се растежът във всички държави членки да продължи, макар и с по-бавни темпове, благодарение на укрепването на вътрешното потребление и инвестициите. При отсъствието на съществени сътресения се предвижда Европа да може да поддържа икономически растеж над потенциалния, придружен с активно създаване на нови работни места и намаляваща безработица. Публичните финанси на държавите членки от еврозоната се подобриха значително, а съвкупният размер на публичния дефицит в еврозоната понастоящем е под 1 %. Въпреки това в няколко държави дългът продължава да бъде висок. С продължаващия растеж на икономиката дойде и моментът за натрупване на фискален резерв,който е необходим за справяне със следващия икономически спад и за смекчаване на евентуалните социални последици и последици за заетостта.

Годишен обзор на растежа за 2019 г.

В годишния обзор на растежа, в който се определят общите икономически и социални приоритети за предстоящата година, се призовава ЕС и държавите членки да предприемат решителни и съгласувани действия в областта на политиката за постигане на приобщаващ и устойчив растеж.

Усилията в областта на политиката на национално равнище трябва да се съсредоточат върху осигуряването на висококачествени инвестиции и върху реформите, които увеличават растежа на производителността, приобщаването и институционалния капацитет, като същевременно се гарантира запазването на макрофинансовата стабилност и солидните публични финанси. На равнище ЕС приоритетите са свързани със задълбочаването на единния пазар, окончателното изграждане на структурата на Икономическия и паричен съюз и постигането на напредък по отношение на принципите, определени в Европейския стълб на социалните права.

Доклад за механизма за предупреждение за 2019 г.

В доклада за механизма за предупреждение, който служи като инструмент за проверка, създаден за откриване на наличието на макроикономически дисбаланси, бяха определени 13 държави членки, които ще бъдат обект на задълбочен преглед през 2019 г. Посредством тези прегледи ще се прецени дали действително те са засегнати от макроикономически дисбаланси. Държавите членки, за които при процедура при макроикономически дисбаланси бе установено,че са засегнати от дисбаланси, по подразбиране ще бъдат подложени на задълбочен преглед през 2019 г. Тези държави са: България, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Нидерландия, Португалия, Франция, Хърватия и Швеция. Гърция и Румъния също ще бъдат обект на задълбочен преглед.

Проект на съвместен доклад за заетостта за 2019 г.

От проекта на съвместния доклад за заетостта, в който се анализират заетостта и социалното положение в Европа, става ясно, че в целия ЕС продължават да се създават работни места,безработицата намалява и социалното положение се подобрява. Докладът включва също така констатациите на набора от социални показатели, чрез който се анализират резултатите на държавите членки, като се вземат предвид принципите на Европейския стълб на социалните права.

През второто тримесечие на 2018 г. 239 милиона души в ЕС са имали работа, което представлява най-високата стойност, регистрирана някога. Приблизително 12 милиона работни места са били създадени от началото на мандата на Комисията „Юнкер“. Делът на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, е намалял значително през 2017 г., като повече от пет милиона души са били избавени от бедност или социално изключване в сравнение с предходната година. Общият брой на хората, за които съществува опасност от бедност или социално изключване, е спаднал под равнищата отпреди кризата.

Въпреки това икономическото възстановяване все още не е достигнало до всички групи от обществото. Процентът на заетост на по-възрастните работници се е увеличил значително през последното десетилетие, но младежите, нискоквалифицираните хора и хората с мигрантски произход в редица държави членки продължават да се сблъскват с трудности при намирането на работа. Участието на жените в пазара на труда продължава да нараства с бързи темпове, но това все още не е довело до сериозно намаляване на разликата в заплащането и в пенсиите на жените и мъжете.

Въпреки че доходите на домакинствата растат, в някои държави членки те продължават да бъдат под равнищата отпреди кризата. Реалният растеж на заплатите се е увеличил през 2018 г., но въпреки това остава под равнището на растежа на производителността и под това, което би могло да се очаква, като се вземат предвид положителните резултати по отношение на пазара на труда и на икономиката. Като цяло неравенството и бедността продължават да будят безпокойство.

Препоръка относно икономическата политика на еврозоната

Препоръката относно икономическата политика на еврозоната, в която се определят конкретни мерки, които са от съществено значение за функционирането на еврозоната, бе оптимизирана, за да се акцентира по-силно върху ключовите предизвикателства. В препоръката се призовава за политики, които подкрепят приобщаващия и устойчивия растеж и подобряват устойчивостта, балансирането на икономиката и сближаването в рамките на еврозоната. В нея се препоръчва да бъде поставен приоритет върху реформите, които повишават производителността и потенциала за растеж, задълбочават единния пазар, подобряват бизнес средата, насърчават инвестициите и усъвършенстват пазара на труда.

Комисията препоръчва качеството и структурата на публичните финанси да бъдат подобрени и да бъде възстановен фискалният резерв, като всичко това е с цел да са на разположение повече възможности за действие при следващия икономически спад. Държавите членки с дефицити по текущата сметка трябва да се стремят към повишаване на производителността и намаляване на външния дълг. Държавите членки с излишъци по текущата сметка трябва да подобрят условията в подкрепа на инвестициите и растежа на заплатите.

Комисията препоръчва да се измести данъчната тежест от труда и да се укрепят образователните системи, да се инвестира в уменията и в ефективността и адекватността на активните политики на пазара на труда, както и в системите за социална закрила. Това е в съответствие с принципите на Европейския стълб на социалните права.

Комисията призовава също така за бърз напредък по завършването на европейския Икономически и паричен съюз в съответствие с предложенията ѝ, включително за Програмата за подкрепа на реформите и Европейския механизъм за стабилизиране на инвестициите в предложението за многогодишната финансова рамка за периода 2021—2 027 г.

С препоръката се призовава и за продължаване на работата по банковия съюз, като се приведе в действие механизмът за подкрепа за Единния фонд за преструктуриране и като се създаде европейска схема за застраховане на депозитите. Финансовата интеграция следва да бъде осъществена и чрез укрепване на европейската регулаторна и надзорна структура. Усилията за намаляване на размера на необслужваните кредити трябва да продължат и натрупването им в бъдеще трябва да бъде предотвратено. От съществено значение за завършването на банковия съюз продължава да бъде приемането до края на 2018 г. на пакета за банковия сектор от ноември 2016 г. По-интегрираният финансов сектор — с наличието на завършен банков съюз и истински съюз на капиталовите пазари – ще спомогне за утвърждаването на ролята на еврото в международен план, като я направи по-съизмерима със световната значимост на еврозоната.

Становища относно проектите на бюджетните планове на държавите членки от еврозоната.

Комисията прие също така становища относно това дали проектите на бюджетните планове (ПБП) на държавите членки от еврозоната за 2019 г. са съобразени с Пакта за стабилност и растеж.

Предпазни мерки на Пакта за стабилност и растеж

По отношение на Италия, след като оцени преразгледания ПБП, представен на 13 ноември, Комисията потвърди наличието на особено сериозно неспазване на препоръката, адресирана до Италия от Съвета на 13 юли 2018 г. На 23 октомври 2018 г. Комисията вече прие становище, чрез което се установява особено сериозно несъответствие в първоначалния ПБП, представен от Италия на 16 октомври 2018 г. За десет държави членки – Германия, Ирландия, Гърция, Кипър, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия и Финландия – Комисията заключава, че ПБП са съобразени с Пакта за стабилност и растеж през 2019 г. За три държави членки – Естония, Латвия и Словакия – се констатира, че ПБП са като цяло съобразени с Пакта за стабилност и растеж през 2019 г. В тези държави плановете може да доведат до известно отклонение от средносрочната бюджетна цел на съответната държава или от плана за корекции за постигането ѝ. При четири държави членки – Белгия, Франция, Португалия и Словения — ПБП създават риск от неспазване на Пакта за стабилност и растеж през 2019 г. ПБП на тези държави членки могат да доведат до значително отклонение от плана за корекции за постигане на съответната средносрочна бюджетна цел.

Корективни мерки на Пакта за стабилност и растеж (процедура при прекомерен дефицит)

Предвижда се номиналният дефицит на Испания да спадне под 3 % през следващата година и се очаква държавата да излезе от процедурата при прекомерен дефицит, което означава, че от следващата година Испания ще бъде обект на предпазните мерки на Пакта. В този контекст се констатира, че ПБП, представен от Испания, крие риск от неспазване на Пакта за стабилност и растеж през 2019 г. Това се основава на есенната икономическа прогноза от 2018 г., според която се предвижда значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел и неспазване на преходния целеви показател за намаляване на дълга през 2019 г.

Мерки в рамките на Пакта за стабилност и растеж

Комисията предприе също и редица мерки в рамките на Пакта за стабилност и растеж.

По отношение на Италия Комисията извърши нова оценка на prima facie неспазването на критерия за дълга. Със своите 131,2 % от БВП през 2017 г., което е еквивалентно на 37 000 € на глава от населението, публичният дълг на Италия надхвърля заложената в Договора референтна стойност от 60 % от БВП. Новата оценка бе необходима, тъй като фискалните планове на Италия за 2019 г. представляват съществена промяна в съответните фактори, анализирани от Комисията през месец май. Анализът, представен в новия доклад по доклад по член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включва оценката на всички съответни фактори и по-специално: i) на факта, че не може да се твърди въпреки неотдавнашното засилване на рисковете от влошаване на ситуацията, че макроикономическите условия са причината за големите пропуски на Италия по отношение на спазването на целевия показател за намаляване на дълга, като се има предвид растежът на номиналния БВП, който е над 2 % от 2016 г. насам; ii) на факта, че плановете на правителството предполагат очевидно отстъпване от предходни структурни реформи за увеличаване на растежа, по-специално от предходните пенсионни реформи; и най-вече iii) на установения риск от значително отклонение от препоръчания план за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2018 г. и особено сериозното неспазване за 2019 г. на препоръката, адресирана до Италия от Съвета на 13 юли 2018 г., въз основа както на плановете на правителството, така и на есенната прогноза на Комисията от 2018 г. Като цяло анализът предполага, че критерият за дълга, определен в Договора и в Регламент (ЕО) № 1467/1997, следва да се счита за не спазен и че следователно процедурата при прекомерен дефицит въз основа на дълга е оправдана.

По отношение на Унгария Комисията установи, че не са предприети ефективни действия в отговор на препоръката на Съвета от юни 2018 г. и предлага на Съвета да приеме преразгледана препоръка към Унгария за коригиране на значителното отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел. През юни 2018 г. Съветът изготви препоръка за годишна структурна корекция от 1 % от БВП през 2018 г. за Унгария в рамките на процедурата при значително отклонение. Предвид промените от тогава до сега и отсъствието на ефективни действия от страна на Унгария за коригиране на значителното отклонение сега Комисията предлага преразгледана препоръка за годишна структурна корекция от поне 1 % от БВП през 2019 г. Публичният дефицит в Унгария се е повишил от -1,6 % през 2016 г. до -2,4 % през 2018 г., като през следващите две години се очаква да остане малко под -2 %.

По отношение на Румъния Комисията установи, че не са предприети ефективни действия в отговор на препоръката на Съвета от юни и предлага на Съвета да приеме преразгледана препоръка към Румъния за коригиране на значителното отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел. През юни 2018 г. Съветът изготви препоръка за Румъния за годишна структурна корекция от 0,8 % от БВП както през 2018 г., така и през 2019 г. в рамките на процедурата при значително отклонение. Предвид промените от тогава до сега и отсъствието на ефективни действия от страна на Румъния за коригиране на значителното отклонение сега Комисията предлага преразгледана препоръка за годишна структурна корекция от поне 1 % от БВП през 2019 г. Публичният дефицит в Румъния се е повишил от -0,5 % през 2015 г. до -2,9 % през 2016 г. и се очаква да достигне -3,3 % през 2018 г., -3,4 % през 2019 г. и -4,7 % през 2020 г., като това е най-високият дефицит в ЕС.

Доклад за засилено наблюдение по отношение на Гърция

Комисията прие първия доклад за Гърция по рамката за засилено наблюдение, която бе въведена след приключването на програмата за подкрепа на стабилността на Европейския механизъм за стабилност на 20 август 2018 г. В доклада се заключава, че ПБП за 2019 г., който Гърция представи, гарантира спазването на ангажимента за постигане на първичен излишък от 3,5 % от БВП. Констатира се, че напредъкът по отношение на реформите в други области е неравномерен и ще трябва органите да ускорят изпълнението им, за да постигнат целите си. Изпълнението на мерките за дълга, зависещи от осъществяването на определена политика и договорени като част от важния пакет от мерки за дълга, одобрен на заседанието на Еврогрупата от 22 юни 2018 г., ще бъде обвързано с получаването на положителна оценка във втория доклад по рамката за засилено наблюдение. Докладът ще бъде публикуван в началото на следващата година.

Какви са следващите стъпки?

Комисията приканва Съвета да обсъди пакета и да одобри насоките, предложени днес. Тя се надява на плодотворна дискусия с Европейския парламент относно приоритетите в областта на политиката за ЕС и еврозоната, както и на допълнително разширяване на диалога със социалните партньори и заинтересованите страни на всички равнища в контекста на европейския семестър.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Новини