Дългата лавица на руските супермаркети чака българските сушени храни

>>> Съюз за Стопанска Инициатива » Полезна информация » Дългата лавица на руските супермаркети чака българските сушени храни

Московски търговци търсят съдействието на българските браншови асоциации, за да информират производителите ни за изискванията на руските потребители

Неотдавна в Асоциация „Български пипер“ бе получено писмо от руски бизнесмен, захванал се с нелеката, но може би благодарна задача да търгува с български сушени плодове и зеленчуци. Темата за връщането на българските стоки на руския пазар е любимо занимание на политиците. Тя е и централна във всякакви препирни в Интернет. Никой обаче за сега не дава разумни предложения как да се осъществи това завръщане на пазарите. Преобладават вайкането по миналото, обвиненията в една или друга посока и … пълната липса на идея какво да се прави или по руски – „что делать“.

По-долу привеждаме пълния текст на писмото на С. Медведев от компанията „Мосстрийм“, която е започнала да разработва руския пазар за завръщането на българските сушени плодове и зеленчуци. Както ще видим от текста, руският предприемач дава съвсем прости и практически предложения, които не включват никакви политически, геополитически или глобално – стратегически условия. Оказва се, че завръщането на произведенията на българското земеделие и хранително – вкусова промишленост в Русия не се обвързва нито с АЕЦ „Белене“, нито с „Южен поток“, а най-малко с нефтопровода „Бургас – Александруполис“. Хората искат съвсем други неща. Прочетете сами:

Уважаеми господин Василев!

Позволете да поднеса моята голяма благодарност за Вашето съдействие при търсенето на потенциални производители на сушени плодове и особено на български пипери. Изразявам моята признателност и за професионалната консултация за пазара на сушени плодове в България.

За мен е откритие, че в не много голяма страна като България има увлечени от работата си ентусиасти, които се стремят да обединят съотечествениците си в Асоциации, заради тяхното общо благо.

Аз избрах съвсем не прост път – да развивам бизнес в братска България и у мен се поражда оптимизъм, че съм приятел с такива бизнесмени – последователи на своето дело като Вас.

През тази година аз ще успея да реализирам не чак толкова много сушени продукти – дотолкова, доколкото за руския пазар това е нещо ново, нов продукт. Но ние смятаме да осъществим някои търговско – маркетингови действия, за да „развиваме потребителя“ и да го приучваме към забравеното разнообразие на сушените плодове в студеното време. За Русия това е важно.

Популяризацията е скъпо занимание и отнема доста години. За мен ще бъде трудно да решавам тази задача сам. Очаквам, че Вашият авторитет, осведоменост, поглед към руския пазар (Вие често идвате в Русия и знаете какво представлява стелажът на руския супермаркет) ще ми помогнат, за да бъде преодоляно съществуващото известно неразбиране от страна на Българските производители на специфичните особености и на младостта на руския пазар на пакетирани сушени плодове и зеленчуци, особено на домати и на български чушки.

Смятам, че част от Вашата работа може да стане, а и трябва да стане разпространяването на информация за това, че:

Съществува руски пазар за плодове и зеленчуци. В момента този пазар е ориентиран силно към Италия и ще са необходими усилия, за да се отвоюват предишните позиции на българските продукти в руските магазини и супермаркети.

Съществува потенциал за пласиране на продукцията на българските производители в Русия, при положение, че има 400 000 жилища в България с руско присъствие, а страната Ви се посещава от 1 000 000 руски туристи годишно. Тези 400 000 плюс един милион са Ваши потенциални и много лоялни съюзници на руския пазар.

С уважение:

Медведев С.

МОССТРИЙМ

Първото заключение до което можем да стигнем веднага, прочитайки писмото е, че сдружаването на българските предприемачи не е празна кауза, а крайно наложително действие. Както се вижда, Асоциация „Български пипер“ е приятната изненада, която българската бизнес реалност е поднесла на руския контрагент, който се опитва да се ориентира на наша родна почва. Без съмнение и други такива браншови организации играят подобна полезна роля, макар че обществото и предприемачите са доста инертни точно по въпроса за сдружаването и защитата на общите си права.

Тук е мястото да се напомни за изключително навременния призив на Асоциация „Български пипер“ за създаване на организации на производителите от европейски тип, която би могла да позиционира дребните производители на пазара по качествено нов начин.

От друга страна виждаме, че руският търговец иска единствено нашите производители да се информират и съобразят в някаква степен с изискванията на руския пазар. Може да се предполага, че „полицата в руския супермаркет“ има своите изисквания към грамажа на отделните разфасовки, към вида на опаковката, а защо не и към търговските марки, с които ще се излезе на руския пазар.

Тук ролята на браншовите организации е незаменима, защото точно те и никой друг, могат да информират и членовете си и целите общности на производители на плодове и зеленчуци, в това число – на сушени такива, как трябва да се подготвя стоката, за да бъде адекватна за руския пазар. Става дума за възможността на браншовиците да доведат до очите и ушите на своите членове „ноу хау“ от първоизвора, което на практика е от решаващо значение, за да се пласира иначе много качествена стока.

Не трябва да забравяме, че живеем в информационно общество и земеделската продукция не е извън „икономиката на знанието“. Въпросът не е само в качествата на българските сушени плодове и зеленчуци – руският търговец ги е оценил и иска да ги предлага на руския пазар. Въпросът е, че руските потребители като всички потребители имат своите изисквания, а ако щете и капризи. Удовлетворяването на тези изисквания и капризи е пътят към скок в продажбите. А знанието за тези изисквания и капризи минава през компетентните лица – руските търговци и „мърчандайзъри“ и през българските разпространители на полезната информация и ноу-хау – браншовите асоциации. В тази схема, място за „сам юнак на коня“ като че ли няма …

От писмото на г-н Медведев се разбира, че на руския пазар на плодове и зеленчуци има мощно италианско присъствие. Излишно е да обясняваме италианската традиция в това производство. Излишно е да обясняваме, и традицията на финансиране и кредитиране на италианските производители, какви са техните субсидии и какви са лихвените нива по техните кредити. Най-общо казано, в Италия 3 процента лихва по кредит за земеделски производител или животновъд е много висока лихва.

Нашите производители не могат да очакват особено подобряване по тези показатели, особено що се отнася до кредитирането. Браншовите асоциации успяват да „отвоюват“ по нещо в сферата на субсидиите, но самия факт, че използвам термин като „отвоюване“ говори, че не става дума за някакви съвместни успоредни усилия на държава и производители (модерно стана да се казва „кохерентни“), а за родни пазарлъци в не най-добронамерена възможна среда.

Затова, трябва да се разчита на всяка възможност за използуване на някакво ключово „ноу-хау“, на някакво познание, което конкуренцията не притежава. Надеждата, че руските потребители имат някакво носталгично и сантиментално отношение към българските стоки не може да ни топли до безкрайност. На руския пазар отдавна потребители са поколения, които не знаят поговорката „курица не птица, а Болгария не заграница“. За тези потребители ние трябва да се вслушваме в съветите на хора като търговеца г-н С. Медведев, който разчита, че българските браншови организации ще информират българските производители и доставчици за някои императивни изисквания на „полицата в руския супермаркет“.

Г-н Медведев ни напомня, че руският туристически поток в България се състои от хора, всеки от които може да се превърне в безплатен рекламен агент на българските храни в Русия. Точно тук обаче е необходима помощта на българската държава, за да бъдат тези един милион души обект на деликатно внимание и на целенасочена реклама. Точно тук е мястото за „рекламни иновации“, иначе казано – за нововъведения при представянето на нашите хранителни стоки пред руските потребители.

В момента държавата се чуди как да се справи с последиците от така наречения „алкохолен туризъм“ в България. Това е тежък проблем, който се натрупа през годините и тепърва ще плащаме лихвите по собственото ни нехайство и безгрижие. Руските туристи обаче не са част от този проблем. Въпреки устойчивите стереотипи, които битуват в съзнанието на българите, руските туристи в България идват точно за получаване на качествена туристическа услуга, а съвсем не за безпаметно пиянство.

Така че, точно добре организираните дегустации и посещения на интересни места, свързани с „култови“ български храни, могат и трябва да бъдат част от предлаганата им програма, от българския туристически продукт. И тук освен производителите и браншовиците, ролята на държавата е безспорна.

Снимка: Георги Василев – Асоциация „Български пипер“

This is also available in: English

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>