Увеличаването на минималната заплата ще струва на работодателите 84 милиона лева. 10 на сто от работещите ще бъдат на минимално възнаграждение през 2014 г.

>>> Съюз за Стопанска Инициатива » Полезна информация » Увеличаването на минималната заплата ще струва на работодателите 84 милиона лева. 10 на сто от работещите ще бъдат на минимално възнаграждение през 2014 г.

След провеждането на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), вече са оповестени първите сметки за цената на увеличението на минималната заплата в страната, както и за чия сметка ще стане това.

Ето оценката на министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов, цитиран от вестник „Сега“:

„Увеличението на минималната работна заплата от 310 на 340 лв. през 2014 г. ще струва на бизнеса по 7 милиона лева на месец, или 84 милиона лева за година заедно с по-високите осигуровки. За разлика от частния сектор, хазната издържа сравнително малък брой работещи на минимума и затова винаги е на плюс от подобни административни мерки, тъй като печели допълнителни приходи от осигуровки и данъци.

След промяната българите, които се трудят за минимално възнаграждение, ще се увеличат от 195 000 души на 286 000. Въпросните 195 000 работещи ще преминат от 310 на 340 лева заплата, т.е. ще получат увеличение с 9.7% независимо от производителността на труда си. Останалите 91 000 души в момента получават между 310 и 340 лева, т.е. трудът им е оценен от работодателите по-високо от минималната заплата заради по-добрата им квалификация или образование. От догодина обаче те ще са наравно с неквалифицираните работници на най-ниското възнаграждение“.

Данните са изнесени по време на дебатите с работодатели и синдикати в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където беше обсъден проектът на постановление за увеличението на минималната заплата.

В мотивите към проекта е записано, че “тази сума е сравнително малка на фона на всички разходи на работодателите – от порядъка на 0,06%, и няма да окаже съществено влияние върху конкурентоспособността на фирмите на национално равнище. Същевременно увеличените средства на тези 286 000 души, ще се отразят осезаемо благоприятно както на техните семейни бюджети, така и на осигурителния им принос”.

Според Хасан Адемов, увеличението на минималното възнаграждение ще допринесе и за изсветляване на икономиката и не би повлияло съществено върху намеренията на бизнеса да наема или да съкращава работници, тъй като това зависи от други фактори, някои от които извън страната.

Противоположно мнение застъпват работодателските организации, които са твърдо против ръста на минималната заплата по административен път и съобразяването й със социални показатели.

“Това не е решение при над 400 000 загубени работни места и реална безработица от 20% – 13% плюс 7% обезкуражени. За 5 години минималната заплата е нараснала с над 40% – от 240 лева тя ще стане 340 лева догодина, при по-малко от 2% ръст на производителността на труда. Защо трябва да изправите работодателя пред избор дали да минава в сивия сектор, или да затваря предприятието си”, е попитал по време на дебатите шефът на АИКБ Васил Велев.

Пак той е уточнил, че заради добавката за всяка прослужена година за много работещи на минимална заплата реалното възнаграждение всъщност е доста повече. От БСК пък са припомнили, че има сектори и региони, където минималната заплата е около средната и в тях увеличението би било непоносимо.

Синдикатите очаквано са подкрепили постановлението. Те нееднократно са застъпвали мнението, че увеличението дори трябва да е повече.

Според социалния министър Хасан Адемов, 340 лева минимална работна заплата отговаря на основните принципи на политиката на доходите по отношение на нископлатените работници:

“Новият размер е съобразен с динамиката на средните равнища на заплащане на страната, относителната стабилност на ценовите равнища на стоките и услугите за лично потребление и с обема на необходимите средства за преживяване на заетите на минимална работна заплата и техните семейства”, е мотивирал ръста на минималната заплата министърът на труда и социалната политика.

Друг аргумент в защита на увеличаването на минималната заплата е фактът, че така нетният размер на минималното възнаграждение след приспадането на данъци и осигуровки става 266 лева, което с малко надвишава линията на бедност от 251 лева за догодина. А по-високите доходи на хората ще увеличат социалната им защита и ще съживят потреблението.

Дина Христова от вестник „Сега“ коментира увеличаването на минималната работна заплата по следния начин:

„Непрекъснатите увеличения на минималната заплата обаче вече дават изкривявания в доходите в някои браншове и области, за което “Сега” нееднократно е писал. Тези мерки например опасно свиват ножицата между възнагражденията на неквалифицираните служители и квалифицираните. Оказват влияние и върху други плащания, като майчинството. В 19 области се стигна до абсурда втората година да е по-добре платена от първата, макар че по закон е точно обратното – в първата година се полага 90% от осигурителния доход, а във втората – минимална заплата. С други думи, доходът, върху който се правят осигуровки, е по-нисък от минималното възнаграждение“. (Виж по-подробно в: http://www.segabg.com/article.php?id=671942 ).

Виктор Иванов от вестник „24 часа“ обобщава настроенията на работодателите и синдикатите по следния начин:

„И работодателите, и синдикатите обаче останаха недоволни от предлаганото увеличение. Бизнес организациите заплашиха с намаляване на заетите заради административното вдигане, а синдикатите поискаха въвеждането на механизъм за увеличение на минималната заплата“. (10 % от работещите ще са на минимална заплата през 2014 г. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2401909 ).

“Механизмът е направен, но нито работодателите, нито министърът на финансите го подкрепиха”, е обявил след заседанието на НСТС социалният министър Хасан Адемов, цитиран от Виктор Иванов.

Финансовият министър Петър Чобанов пък е обяснил от своя страна, че механизмът имал нужда от доработване.

Министър Чобанов е отказал да се променят и заложените увеличения на майчинските за втората година до 340 лв., и на добавките за второ дете до 50 лв. То бе поискано от КНСБ, за да се финансира въвеждането на ваучери за социални услуги. “Правителството ще одобри бюджета в този вид, а в парламента каквото стане”, е заявил Петър Чобанов.

С увеличението на майчинските за втората година на 340 лв. то почти се изравнява с голямото обезщетение за първата година, което зависи от осигурителните вноски на майката и е със среден размер 355 лв., е обяснила Ася Гонева – изпълнителен секретар на КНСБ, цитирана от „24 часа“. Според нея така се променяла цялата философия на майчинските и жените губели стимул бързо да се върнат на работа.

Според информацията на медиите, синдикатите и работодателите са се обявили и против предлаганите от депутатите от БСП Сергей Станишев и Атанас Мерджанов промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), с които се прави опит да се въведе ранно пенсиониране до две години преди навършване на възраст за пенсиониране и за премахване на минималната пенсионна възраст на военните.

“Да, трябва да има ранно пенсиониране за тези, които газят калта и тичат в прахоляка, но голяма част от военните седят в кабинети и си пощипват секретарките, защото това им е работата. Трябва да има ранно пенсиониране и за полицаите, които се надбягват по улиците с бандитите, но не и за тези в кабинетите”, обяснил е вицепрезидентът на КТ „Подкрепа Димитър Манолов пред журналистите, според Виктор Иванов.

От своя страна, Божидар Данев от Българската стопанска камара е заявил след заседанието на НСТС:

“В предложения бюджет за 2014 г. липсват пари и политики. Единствените, които опитват да правят някакви реформи, са МВР и министерството на труда и социалната политика”.

Констатацията на работодателите е че представителните към този момент организации на бизнеса подкрепят като цяло проекта за бюджет. Синдикатите са на обратната позиция. Работодателите обаче са изразили притеснение, че увеличението на минималната заплата и на максималния осигурителен доход от 2200 на 2400 лева на месец ще вкарат много хора в сивата икономика.

Снимка: Архив на НСТС.

This is also available in: English

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>