Преспективи на наноелектрониката

>>> Съюз за Стопанска Инициатива » Полезна информация » Преспективи на наноелектрониката

2014_04_01_Evropeyska_nanoelektronika

 

Още през месец май 2013 г., стана ясно, че в ЕС се предвижда удвояване на производството на чипове, микро- и наноелектроника. Европейската комисия предложи нова стратегия за производството на електроника, която предвижда влагането на 100 милиарда евро частни инвестиции в сектора. Координираната кампания за привличане на публични инвестиции в микро- и наноелектрониката, ще удвои производството на интегрални схеми и то ще достигне 20% дял в световен мащаб, заявиха тогава от ЕК.

 

Около 50 чуждестранни компании за доставка на авточасти за водещите автомобилни компании по света имат производствени мощности у нас и са разкрили 20 000 работни места, по данни на Агенцията за чуждестранни инвестиции. В районите на София и Пловдив вече работят два автомобилни клъстера, а тази индустрия може да даде силен тласък в развитието на микроелектрониката, се казва в “Бяла книга за нова високо технологична индустриализация 2015-2025 г.”, която до седмица ще излезе от печат.

http://www.svobodennarod.com/bulgaria/4515-rabotnite-mesta-otkriti.html

 

Работните места, открити от доставчици на авточасти у нас, достигнаха 20 000

 

България има възможности за да произвежда микро- и наноелектроника. Това се твърди в “Бялата книга за нова високо технологична индустриализация 2015-2025″

 

Около 50 чуждестранни компании за доставка на авточасти за водещите автомобилни компании по света имат производствени мощности у нас и са разкрили 20 000 работни места, по данни на Агенцията за чуждестранни инвестиции.

 

В районите на София и Пловдив вече работят два автомобилни клъстера, а тази индустрия може да даде силен тласък в развитието на микроелектрониката, се казва в “Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 г.”, която до седмица ще излезе от печат. Авторите са водещи икономисти, финансисти, инженери, учени и експерти от България и чужбина. Книгата е с издател “Атлас Финанс” АД  и има за цел да формира политики по нова индустриализация на страната ни в периода до 2025 г. Инициативата за отпечатването на книгата е на Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация на България.

 

Авторите на книгата посочват, че в електрониката, включително микро- и наноелектрониката, комуникационната и телекомуникационната техника и информационно-технологичните услуги се създават около 10% от съвкупния БВП в ЕС с ярко изразена тенденция на растеж.  По-нататъшното развитие на микроелектрониката на базата на силиция е от решаващо значение за бъдещото развитие на информационната техника и всички бизнес-стратегии, свързани със задоволяване на потребностите на развиващото се информационно общество.

 

В съответствие с новата европейска индустриална стратегия за електроника, която цели удвояване на производството на чипове в ЕС до 20 % от световното производство, се откриват определени шансове за българската индустрия. При това, производството на чипове в световен мащаб расте  с около 25% годишно, поради силно разширяващия се пазар.

 

Необходимо е да се помисли за развитието на области от микроелектрониката, чиято продукция се търси преди всичко на европейския пазар, се препоръчва в “Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 г.”. Заради водещата роля на автомобилостроенето в европейската индустрия, перспективно изглежда производството на електроника за автомобили. Все повече основни доставчици на големите европейски автомобилни концерни започват да разкриват производствени мощности в България като немските Festo (производство на сензори) и Behr-Hella (производство на климатични инсталации за леки автомобили).

 

Нараства интересът и на китайските автомобилостроители. Освен Great Wall, BYD планира производството на електроавтобуси. В момента заводът в Ловеч сглобява автомобили, всичките части на които се доставят от Китай. С разширяването на производството може да се очаква да се пристъпи към производство на определени части в България. Американската JohnsonControls има научно-изследователски и развоен център в София в сферата на електрониката, който разработва нови технологии за информация на водача на автомобила, както и на електронни средства, предназначени за купето на автомобила.

 

Големи перспективи се откриват и пред наноелектрониката, чиито продукти са хиляда пъти по-малки от клетката на човешкото тяло и милион пъти по-малки от главата на карфица. С тяхна помощ могат да се правят, например, покрития, които се самопочистват, лекарства, които въздействат с необикновена точност върху тумори в човешкия организъм или носители с размер на едноцентова монета, позволяващи съхраняването на огромна по обем информация.

 

Използването на нанопродукти и наноструктури ще окаже огромно въздействие върху всички сфери на стопанската дейност и живота на хората. Техният пазар през 2015 г. се очаква да надхвърли  един трилион евро. Водещи в сферата на наноелектрониката са САЩ, Япония и Германия.

 

Най-широко е използването на продуктите на наноелектрониката в автомобилостроенето, машиностроенето, химията, електрониката, производството на медицинска техника и оптиката.

 

В Ботевград, в една част от производствените мощности на бившите заводи за микроелектроника, се произвеждат наноприбори. За развитието на наноелектрониката и нанотехнологиите помага навлизането на някои европейски и американски фирми, като например Melexis и AMIS. Силен тласък  очаква и центъра за нанотехнологии, който се планира да бъде изграден заедно с IBM.

 

За възраждането и развитието на микроелектрониката и наноелектрониката е необходимо както възстановяването на закрития Институт по микроелектроника, така и разширяване на обучението по специалността „Електронни системи” в Техническия университет и „Инженерна физика”в Софийския университет и създаването на лаборатории към тях с цел задълбочена научно-изследователска и развойна дейност, препоръчват авторите на “Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 г.”. С преобразуването на Техническия колеж към Югозападния университет в Благоевград ще бъде открита и нова специалност – „Опто- и нано- електроник”.

 

Европейският съюз възнамерява да подкрепи развитието на електрониката. ЕК предложи да се заделят от бюджета на ЕС 4.8 млрд. евро за изследвания и партньорство с частния бизнес с цел да бъде спряно съкращаването на относителния дял на страните-членки на ЕС в световното производство на електронни компоненти и системи. Предвижда се разширяване на производството на полупроводниковото оборудване, вградени системи и сложни електронни компоненти.

 

Финансирането ще се отпуска за конкретни проекти, които ще се подбират с конкурси. По инициативата ще се работи 7 години, като тя ще обедини усилията на частния бизнес, университети и изследователски лаборатории. Работата по проекта Joint Technology Initiative (JTI) ще започне през 2014 г. и ще е насочена в 3 направления: ARTEMIS (вградени системи), AENEAS (наноелектроника), EpoSS (интелигентни интегрирани системи).

 

Всъщност в направленията ARTEMIS и AENEAS се работи от 2008 г. В първото направление се реализират 2 пилотни проекта на стойност 150 млн. евро, а във второто 5 пилотни проекта на стойност 730 млн. Евро.

 

По данни на Европейската комисия, от 2000г. сектор „Електроника” на ЕС расте средно с 5% годишно и в него работят около 200 хил. Души.

 

Предполага се, че частния бизнес ще задели за проекта JTI около 2.4 млрд. евро, което се равнява на половината от сумата, осигурявана от ЕС, се посочва в “Бялата книга”.

 

Снимка: http://electronics-bulgaria.com/statiadetails.aspx?id=1282

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Новини