ДО Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Относно: Предложение вх. № 054-04-67/18.03.2020 г. от Менда Стоянова и група народни представители за допълнение на Законопроекта за мерките по време на извънредно положение № 054-01-24, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 16.03.2020 г., приет на първо гласуване на 18.03.2020 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,

Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) като национално представителна организация на работодатели, която представлява интересите на микро, малкия и средния бизнес в България, изразява несъгласието си с част от предложените текстове в Предложение вх. № 054-04-67/18.03.2020 г. от Менда Стоянова и група народни представители за допълнение на Законопроекта за мерките по време на извънредно положение № 054-01-24, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 16.03.2020 г., приет на първо гласуване на 18.03.2020 г., както следва:

1. В предложението за определяне на авансовите вноски за 2020 година се предвижда те да се начисляват на база декларирана печалба от 2018 година, което е изключително допълнително утежнение за бизнеса в тази обстановка.

Промяна на режима за определяне и внасяне на авансовите вноски за данъка върху печалбата за 2020 година представлява натоварване за фирмите в момент, в който другите европейски държави предвиждат мерки за облекчаването му. Към настоящия момент предприятията, които са задължени да внасят авансови вноски за корпоративен данък, сами определят размера му на база на прогнозната си печалба за годината. В година на очакван рязък спад, се предлага авансовите вноски за корпоративен данък за първите шест месеца от 2020 година на всички предприятия да бъдат изчислени служебно от НАП на база на 1/2 от печалбата за 2018 година, която беше икономически силна година, без право тези вноски да бъдат променяни при очаквана загуба за годината. При голяма част от данъчно задължените лица това ще означава надвнасяне на данък при липса на ликвидност за плащане на заплати и осигуровки, ако изобщо предприятието продължава да работи.

Зад добрата идея за отлагане на плащането на корпоративния данък за 2019 година с три месеца, чрез текстовете, свързани с авансовите вноски, ще се постигне обратният ефект – бизнесът няма да бъде облекчен, а напротив. Същевременно забавянето в приходите на националния бюджет ще се компенсират чрез принудително събиране на корпоративен данък върху печалби, голяма част от които, няма да бъдат генерирани през 2020 година.

Това е един хипотетичен пример: 2018 година е била силна за компанията и тя е генерирала оборот над 300 хил. лв. (задължително условие за внасяне на авансови вноски) и 400 хил. лв. данъчна печалба, т.е. внесеният в бюджета корпоративен данък е бил 40 хил. лв. През 2019 година, обаче, е решила да реинвестира голяма част от тази печалба в дейността на дружеството и данъчната печалба се е свила няколкократно или дори са „излезли“ на загуба (съвсем реален сценарий за почти всеки бизнес), респективно не са дължали или плащали корпоративен данък за 2019 година. Предвид икономическата обстановка очакванията за настоящата 2020 година са да се генерират отново загуба, или дори по-лошо – да се наложи преустановяване на работа (очаква се това да е единствения възможен изход за голяма част от малкия и среден бизнес в страната).

Независимо от всичко това, Държавата тази година ще начисли служебно и ще се опита да събере принудително от тази компания авансов данък, чийто размер ще е 1/4 от платения от тях корпоративен данък за 2018 година. Или с примерните числа, цитирани по-горе, това са 10 000 лв., които ще се дължат като данък върху фактически нереализирана печалба. Те ще имат възможността да си възстановят този платен в аванс данък, но едва след 31 март 2021 година. Нещо повече – ако през 2020 година не платят в срок дължимите, служебно начислени авансови вноски, Държавата ще начисли върху тях законна лихва (10% + ОЛП годишно) и може да наложи запор върху всички банкови сметки и фирмени активи.

Отделно от това, молим да вземете предвид, че много фирми са реализирали печалба през 2018 година, но са прекъснали дейност в 2019 година и няма да имат никаква дейност в 2020, или пък очакват загуби. Не е оправдано тези фирми да са задължени да внасят авансовото данък върху несъществуващи печалби за 2020 година, т.е. да заплащат нещо, което отнапред знаят, че няма да дължат. Предложеният режим на авансовите вноски е изключително несъобразен за микро, малкия и средния бизнес, който се очаква да бъде най-засегнат от разпространението на COVID-19.

2. По отношение на предложеното удължаване на срокове за годишното приключване, трябва да се подчертае, че срокът 31 март е прекалено кратък и без аналог в другите европейски държави. Почти никой в другите държави-членки не приключва до 31 март. Освен това всяка година НАП натоварва счетоводителите с нови справки, които са със срокове за подаване преди 31.03. Интернет страницата на НСИ, където дружествата трябва да регистрират ГФО, за да могат да подадат ГДД, не функционира нормално, защото е прекалено посещаван и пренатоварен. Предвид на това предлагаме да се обмисли възможността срокът за подаването на декларациите по чл. 92 ЗКПО /ГДД на юридическите лица/ да бъде удължен като постоянна, а не само като временна мярка с оглед на извънредното положение.

3. Настойчиво предлагаме да бъде удължен и срокът по чл. 38, ал. 9, т. 2, б) от Закона за счетоводството за деклариране пред Търговския регистър от предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, на това обстоятелство, който остава 31.03.2020 г.

Подаването на тази декларация за по-голямата част от задължените лица няма да се случи по електронен път, предвид на това, че тези предприятия не осъществяват дейност и респективно не поддържат електронен подпис, а ще трябва да се извърши в приемните на Агенцията по вписванията. Освен това отлагането на този срок по никакъв начин няма да се отрази неблагоприятно нито на държавния бюджет, тъй като тези предприятия не дължат корпоративен данък, нито на приходите на Агенцията по вписванията, тъй като за тази услуга не се заплаща държавна такса.

Същевременно отмяната на мярката ще допринесе за спазване на забраната да не се посещават обществени места и да се спазват препоръките на здравните органи за ограничаване на всякакво предвиждане без наличие на основателна причина за това.

4. Предлагаме също да не се начисляват лихви върху декларирани, но неплатени данъци и осигуровки в рамките минимум на 6 месеца с оглед ситуацията. Бизнесът през 2020 г. ще бъде в затруднение за заплащане на задълженията си, като вече се отчита драстичен спад в оборотите при огромна част от търговците.