Доклад: Анализ на законодателството и политиките в областта на чиракуването

На 25 и 26 януари 2020 г. в гр. Габрово се представи доклад по Дейност 1, включващ „Анализ на законодателството и политиките в областта на чиракуването“. Отчета е в рамките на проект № BG05M9OP001-1.051-0002 „Съвместни действия на социални партньори за разработване на програми за обучение, политики и законодателство в областта на чиракуването“. 

В него се включват:

  • анализ на средата;
  • анализ на политиките:
    • стратегически документи на наднационално ниво;
    • национални стратегически документи;
    • органи с правомощия и функции на организации;
    • анализ на правните актове на ЕС и националното законодателство в областта на чиракуването.
  • Обобщени констатации и препоръки.

Основните констатации, които бяха направени от анализа на стратегическите документи, на ЕС са:

  • При системите за професионално образование и обучение трябва да се осъществи преход: от съществуващата система на обучение (която се осъществява предимно в училище) към учене чрез работа.  Чиракуването е именно форма за учене чрез работа;
  • В рамките на процеса от Копенхаген, който се базира на европейско сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение, вниманието е насочено към учене в процес на работа, във всичките му форми. Специален акцент е чиракуването и разработването на механизми за осигуряването на качество на обучението.

Основните констатации от анализа на национални стратегически документи са:

  • Чиракуването, като възможност за усвояване на професия и заетост за младите е засегнато в стратегическите документи за професионалното образование и обучение. Занаятчийското обучение не е достатъчно разпознаваемо. В него не се открива чиракуването по смисъла на Закона за занаятите.
  • България е на едно от челните места по рано отпаднали от образователната система. В под-приоритетите и мерките за предоставяне на втора възможност на младежите, както и на обучение на работното място не визират занаятчийското обучение, като форма за реинтеграция на млади хора, които са отпаднали от образователната система
  • Предвидените системи за професионално образование и обучение са насочени към подкрепа на ПОО в училище. Липсват мерки за подкрепа на чиракуването или на учение чрез работа.
  • Съхраняването на българското културно наследство може да се постигне чрез информиране и насочване на младите хора към подобно занаятчийско обучение.

Основните констатации от анализа от правните актове на ЕС са:

  • Най-съществено значение има Препоръка на Съвета от 15 март 2018 година, относно Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване (2018/C 153/01).
  • В Препоръката са посочени 14 основни критерия, които държавите от ЕС и заинтересованите страни трябва да използват, за да се предлага висококачествена и ефективна професионална подготовка.
  • Държавите-членки следва, в съответствие с националното законодателство и в тясно сътрудничество с заинтересованите страни, да гарантират, че схемите за чиракуване отговарят на нуждите на пазара на труда и осигуряват ползи както за учащите, така и за работодателите чрез изграждане на критериите за качество и ефективност чиракуване.

Основни констатации от анализа на националното законодателство са:

  • Поради тясната корелация между професии и занаяти е необходим  анализ и актуализиране на Списъка на занаятите
  • Минималният срок за обучение на чираците е 3 години, като с оглед нормативната уредба в ЗПОО този срок следва да бъде преосмислен
  • Между занаятчийското обучение и обучението чрез работа са налице доста сходства – обучение (по занаят или професия), осъществявано чрез работа, под наставничество (на майстор или наставник)
  • Налице е ярък контраст между добре регламентираното професионално образование и обучение от една страна и на занаятчийското обучение от друга страна
  • Налице е несъответствие в нормативната уредба относно времетраенето на обучението по Кодекса на труда (6 месеца) и срока за обучение на чираците (не по –малко от 3 години)
  • Професионалното обучение, като част от мерките за насърчаване на заетостта, се финансира с публични средства, докато това не важи за занаятчийското обучение.

Основни препоръки са:

  • Да се разработи социално отговорна политика по отношение на чиракуването, като се отдели специално внимание на занаятчийското обучение в стратегическите документи на национално ниво
  • В националните стратегически документи за следващия програмен период да бъдат включени мерки, индикиращи към потенциала на занаятчийското обучение като възможност и шанс на младежи без квалификация да се реализират на пазара на труда
  • Да се предвидят мерки за насочване на определени целеви групи към системата на занаятчийското обучение, с цел повишаване на заетостта им
  • В Закона за занаятите да се уредят отговорностите на орган на власт при разработване на законодателството относно занаятчийското обучение, в частност на Списъка на професиите
  • Регионалните занаятчийски камари да се посочат изрично в състава на Комисията по заетост при областния съвет за развитие
  • Да се анализира и актуализира Списъка на занаятите, като същите се диференцират по ниво на сложност, степен на отговорност и самостоятелност, аналогично на Списъка на професиите за професионално образование и обучение, или да се определи нивото по националната квалификационна рамка на всеки занаят
  • Продължителността на обучението на чираците следва да е съобразена с нивото на сложност на всеки занаят и да е съотносима на времето за придобиване на професионална квалификация
  • В Закона за занаятите да се регламентира подробно занаятчийското обучение по аналогия с професионалното обучение
  • Да се разработи система за качество, съдържаща достатъчно мерки за гарантиране необходимото качество на занаятчийското обучение;
  • Занаятчийското обучение да бъде регламентирано към изключенията в Кодекса на труда  относно продължителността на обучението чрез работа, по аналогия с дуалното обучение;
  • Занаятчийското обучение да се регламентира като разновидност на дуалната форма, но изискваща по-голяма продължителност на обучение на работното място;
  • Чиракуването за цялата продължителност на обучението да бъде включено сред мерките за насърчаване на заетостта и да бъде финансирано с публични средства

На срещата присъстваха кмета на община Габрово, госпожа Таня Христова, общински експерти, представители на регионалните занаятчийски камари от страната, както и представители на експертния екип, разработил анализа, ръководството и колеги от ССИ.