Държавата налага мораториум върху откриването на университети, факултети и филиали. Възможно ще е само сливането им с цел консолидация и оптимизация. Забраната ще е валидна до приемането на национална карта на висшето образование. Документът ще определи къде какви висши училища ще има на територията на страна и по какво ще обучават те. Тези и още няколко ключови промени в Закона за висшето образование приеха депутати през миналата седмица. Част от промените не се приемат добре от академичните среди.

Национална карта на висшето образование ще описва териториалната и профилната структура на университети и специалностите спрямо потребностите на пазара на труда. Никой обаче не знае какво ще представлява тя, но при всички случаи ще бъде ефективна. Трябва да се сложи край на хаоса. Националната карта трябва да посочи къде какви университети и специалности трябва и не трябва да има, заяви доц. Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ и гл. секретар на Съвета на ректорите на висшите училища в Рeпублика България, в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

Промяната ректорите, декани и ръководители на катедри да не могат да заемат длъжността след навършването на 65 години се отнася за държавните университети, но доцент Вазов я определи като сегрегация.

Гостът смята, че авторитетът и заплащането са основни показатели, които налагат наличието на определен брой кадри в академичните среди днес.

„Целта на всички нови формули като формирането на минимални работни заплати във висшето образование е свързана с намаляване на неравенствата във възнагражденията на различните възрастови категории преподаватели“, изтъкна още Вазов.

„В процеса по акредитация на ВУЗ-овете в закона се променя срокът на програмната акредитация – от 6 на 4 години“, отбеляза още той.

Доцент Вазов очерта кадровите проблемите с „краденето“ на преподаватели, в изграждането на които като такива е инвестирано предварително на друго място.

„Голяма част от новите специалности идват като предложение от самия бизнес“.