Първа фаза на консултации със социалните партньори съгласно член 154 от ДФЕС относно евентуални действия за справяне с предизвикателствата, свързани със справедливата минимална заплата

ОТНОСНО: Становище на Съюза за стопанска инициатива до Министъра на труда и социалната политика във връзка с публикувания на 14.01.2020 г. от Европейската комисия Документ за консултации „Първа фаза на консултации със социалните партньори съгласно член 154 от ДФЕС относно евентуални действия за справяне с предизвикателствата, свързани със справедливата минимална заплата“, приет със Съобщението за „Силна социална Европа за справедливи преходи“.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО САЧЕВА,

В отговор на Ваше писмо изх. № 61-37/28.01.2020 г., с което отправяте искане за представяне на становище по публикувания на 14.01.2020 г. от Европейската комисия Документ за консултации „Първа фаза на консултации със социалните партньори съгласно член 154 от ДФЕС относно евентуални действия за справяне с предизвикателствата, свързани със справедливата минимална заплата“, приет със Съобщението за „Силна социална Европа за справедливи преходи“, изразяваме следното:

І. По първия поставен в консултативния документ въпросдали ЕК е определила в проблемите и възможните области за действие на ЕС.

Документът за консултация относно евентуални действия за справяне с предизвикателствата, свързани с минималната заплата, отразява коректно и в достатъчна пълнота режимите в отделните държави-членки относно начина на определяне на минималната работна заплата.

България е една от страните, в които има нормативно установена национална минимална работна заплата, като от данните, изнесени в Документа за консултация се вижда, че страната ни е сред държавите-членки, при които реалната стойност на минималната работна заплата е по-висока от нейната номинална стойност. Този факт следва да бъде специално отбелязан, доколкото дава представа за нивото на минимално заплащане в страната ни във връзка с равнището на цените.

Според нас минималната работна заплата следва да се определя на основата на пълен набор от информация, отразяваща всички релевантни икономически и секторни условия. В тази връзка ще споделим визията си за необходимостта от засилване на договорното начало при определянето на МРЗ за страната, съобразно Конвенция 131 за определяне на минимална работна заплата на Международната организация на труда и надграждането му с процедура за последващо договаряне на минимални заплати по икономически дейности.

Съюзът за стопанска инициатива многократно е настоявал за създаване на ясен и прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата, който да отчита редица обективни икономически показатели и да се излезе от модела на нормативното регулиране от страна на държавата на равнището на минималната работна заплата в страната, както и отмяна на минималните осигурителни прагове по икономически дейности и професии, които понастоящем се определят административно.

В контекста на разглежданата тема ще отбележим, че според нас е необходимо да се обсъди промяна в подхода за договаряне на основните заплати в България –  в момента е фиксирана основната месечна заплата, а дневната и часовата ставки са променливи, а моделът трябва да бъде към фиксиране на часова основна ставка, а месечното възнаграждение да бъде променливо.

Според нас при реформирането на начина за определяне на минималната работна заплата в България е абсолютно необходимо да се отмени задължителният характер на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Считаме, че подобно решение би било в съответствие с общата европейска концепция, че заплащането съставлява придобивка, изплатена от работодателя на работника за реално положения от него труд.

Във връзка с поставената тема следва да се отбележи като положително ангажирането на правителството, в лицето на Министерството на труда и социалната политика, за постигането на национално споразумение за договаряне на механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, засвидетелствано с посоченото по-горе Ваше писмо.

Същевременно намираме, че в документа за консултация не е застъпен в достатъчна степен въпросът за възможните отрицателни ефекти от необоснованото увеличаване на минималните работни заплати, като само са маркирани част от тези възможни ефекти – напр. увеличаване на риска предприятията да намалят разходите си за труд чрез възлагане на работа и преминаване към модела на „сивата икономика“.

ІІ. По втория поставен в консултативния документ въпрос – дали са необходими действия на ЕС за справяне с идентифицираните проблеми.

Отчитаме ангажираността на Европейската комисия за предприемане на действия по реализирането на шестия принцип на Европейския стълб за социалните права, включително относно постигането на прозрачен и предвидим начин за определяне на заплатите в съответствие с националните практики и при зачитане на автономията на социалните партньори.

В този смисъл ще отбележим като правилни възгледите на ЕК, че не би било възможно хармонизиране на нивото на минималните заплати в целия Европейски съюз, нито създаване на единен механизъм за определяне на минималната работна заплата във всички държави-членки.

Не може да не се зачете и изразеното в консултативния документ разбиране, че бъдещият доход в Европа ще зависи изключително от по-високата производителност. Ето защо според нас решаването на констатираните в документа въпроси следва да се търси на плоскостта на създаването и използването на подходящи механизми за повишаване на производителността. Темпът на нарастване на минималната работна заплата следва да се съизмерва с този на нарастване на производителността. В редица държави-членки темповете на нарастване на минималните работни заплати изпреварват значително темповете на нарастване на производителността. Тези фактори следва да бъдат отчетени, за да се осигури стабилен икономически растеж, устойчива заетост и минимизиране на възможностите за повишаване на сивата икономика.

Според нас консолидирането на механизмите за определяне на минималните работни заплати в държавите-членки на Съюза следва да бъде предшествано и във всички случаи би било предпоставено от преодоляването на различията в нивото на производителността в различните национални икономики. Едва след това може да се обмисля въпросът за необходимите действия от страна на ЕК за стимулиране на развитието на уредбата на механизмите за определяне на минималните нива на заплащане в държавните-членки.

ІІІ. По третия поставен в консултативния документ въпрос – дали да започне диалог по чл. 155 от ЗФЕС по някои от проблемите, посочени в консултацията.

Предвид на изложеното по-горе и отчитайки компетентността на Съюза по въпросите за заплащането съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз, намираме, че не е необходимо да се инициира процедура на диалог по член 155 от ДФЕС по въпросите, поставени в Документа за консултации „Първа фаза на консултации със социалните партньори съгласно член 154 от ДФЕС относно евентуални действия за справяне с предизвикателствата, свързани със справедливата минимална заплата“, приет със Съобщението за „Силна социална Европа за справедливи преходи“.