ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ

Снимка: strategy.bg

Към настоящия момент е обявено обществено обсъждане и паралелно се извършва консултиране със социалните партньори на проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България. Планът на Европейската комисия за възстановяване на Европа от кризата с COVID-19 беше представен в края на в. май 2020 г., като той е съставен от два отделни елемента – Многогодишната финансова рамка (МФР) 2021-2027 г. и Следващо поколение ЕС 2021-2024 г., който ще бъде извън МФР и ще се генерира посредством увеличаване на собствените ресурси на ЕС.

Ключов елемент на Следващо поколение ЕС 2021-2024 г. е Механизмът за възстановяване и устойчивост, като подкрепата се насочва за изпълнение на реформи и публични инвестиции за възстановяване, включително в светлината на зеления преход и дигитализацията. Бюджетът е под формата на безвъзмездна финансова помощ (грантове) и заемни инструменти.

За целите на програмиране на средствата държавите членки изготвят Национални планове за възстановяване и устойчивост като приложение към своите Национални програми за реформи. Основната цел на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България е да способства за икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията. В преследването на тази цел в проекта в него са групирани набор от мерки и реформи, които да имат съществен принос към възстановяването на потенциала за растеж на икономиката и да го развият, като осигурят устойчивост на негативни външни въздействия. В дългосрочен план е поставено постигането на стратегическата цел за конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските. Същевременно Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката, в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка.

Планът е структуриран в четири стълба, както следва:

Стълб 1: ИНОВАТИВНА БЪЛГАРИЯ – 2 431,9 млн. лв., 20 % от общите ресурси

  1. Образование и умения:
    1. Изграждане на образователна STEM среда – 650 млн.лв.
      • Фонд за технологични устройства;
      • Оборудване на класните стаи;
      • Оборудване на STEM кабинети 1 680 училища;
      • Мярката се допълва от REACT-EU за изграждане на STEM кабинети в 300 училища, които ще изпълняват и функциите на Центрове за обучение от разстояние в електронна среда.
    2. Изграждане на центрове за личностно развитие на ученици и младежи – 70 млн. лв.
      • Създаване на 200 мултифункционални центрове за ученици и млади хора по модела на младежките центрове в Пловдив, Стара Загора, Добрич и Варна, финансирани по Финансовия механизъм на ЕИП.
    3. Модернизиране на образователните институции за по-привлекателна и качествена среда за учене и иновации – 711,9 млн.лв.
      • Ремонт, реконструкция, саниране, изграждане на инсталации за алтернативна енергия, отопление, вентилация и охлаждане на сградния фонд на около 750 училища и 450 детски градини;
      • Цялостен ремонт и изграждане на ученически и студентски общежития и кампуси.
  2. Научни изследвания и иновации:
    1. Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации – 410 млн.лв.
      • Създаване на мрежа от изследователски университети – създаване на цялостна система за разработване и трансфер на знания – университет, стартиращи иновативни компании, spin offs  и spin outs;
      • Разширяване на участието на България в Хоризонт Европа 2021-2027 – финансиране на българското участие в Европейските научно-изследователски и иновационни партньорства в сферата на здравето, цифровите технологии, индустрията, климат, енергетика, мобилност, храни; изпълнение на схемата Печат за върхови постижения;
      • Подпомагане на създаването на цифрови иновационни хъбове на регионален принцип.
  3. Интелигентна индустрия:
    1. Програма за публична подкрепа за развитие на индустриалните паркове и подобряване на инфраструктурната им свързаност – 490 млн. лв.
      • Изграждане на инфраструктурата  (категоризиране на индустриалните паркове със стратегическо значение);
      • Скъсяване на веригите за доставка и реиндустриализация.
    2. Програма за подпомагане на прехода към кръгова икономика в предприятията – 100 млн. лв.
      • Анализ на отпадъчни потоци и обследване на предприятията за осъществяване на индустриална симбиоза;
      • Подпомагане на предприятията за въвеждане на екоиновации. Програмата ще се осъществява с финансови инструменти.

Стълб 2: ЗЕЛЕНА БЪЛГАРИЯ – 4.49 млрд. лева, 37 % от общите ресурси

  1. Кръгова и нисковъглеродна икономика
    1. Програма за енергийна ефективност – 3 000 млн.лв.
      • Мерки за подобряване на енергийната ефективност в жилищния сграден фонд (включително и еднофамилните жилищна сгради) – 1 728 млн.лв.;
      • Енергийно обновяване на държавни и общински сгради – 417,5 млн.лв.
      • Енергийно обновяване на промишлени сгради –  282,2 млн.лв.
      • Мерки за енергийна ефективност на системи за външно изкуствено осветление – 452,3 млн.лв.
      • Включват се още и разходи за организация и управление на програмите и на проектите.
    2. Създаване на национален фонд за декарбонизация – за подпомагане на инвестициите в нисковъглеродно развитие на широка група бенефициенти – крайни потребители на енергия. Източниците за първоначална капитализация на Фонда са Механизма за възстановяване и устойчивост, структурните и Кохезионния фонд, Фонд за справедлив преход, националния бюджет, международни финансови институции. Ще се предоставя безвъзмездна финансова помощ съчетана с финансови инструменти.
    3. Дигитална трансформация и развитие на информационните системи и системите реално време на Електроенергийния системен оператор в условията на нисковъглеродна икономика – 511 млн.лв.
      • Модернизиране на дейностите по управление и дигитализиране на самата инфраструктура на електроенергийната система.
  2. Биоразнообразие
    1. Интегриране на екосистемния подход и прилагане на решения, базирани на природата и опазването на защитените зони от мрежата Натура 2000 – 38 млн.лв.
      • Укрепване на капацитета на администрацията на Натура 200 за изпълнение на ангажименти към ЕС за класификация на специалните консервационни зони.
  3. Устойчиво селско стопанство
    1. Дигитално земеделие – 102 млн.лв.
      • Изграждане на цялостна информационна система в земеделието (между администрацията и земеделските стопани), включително модул „от фермата до трапезата“ за проследяване чрез уникален идентификационен код, предназначена за потребителите;
      • Цифровизация на земеделски стопанства чрез предоставяне на ваучери за внедряване на системи за прецизно земеделие;
    2. Подобряване на състоянието и модернизацията на хидромелиоративната инфраструктура (напоителни канали,помпени станции, тръбопроводи, язовири, диги и др.) – 848 млн.лв.

Стълб 3: СВЪРЗАНА БЪЛГАРИЯ – 2,67 млрд. лева, 22 % от общите ресурси

  1. Цифрова свързаност
    1. Широко мащабно разгръщане на цифровата инфраструктура – 805,9 млн.лв.
      • Изграждане на сигурна широколентова мобилна свързаност по основната пътна мрежа (основни транспортни коридори), подобряване на покритието по населените места с фокус към слабо населени и селски райони,  зелена свързаност и стимулиране на потреблението.
  2. Транспортна свързаност – интензифициране на инвестициите за устойчив транспорт за намаляване на въглеродния отпечатък (увеличаване на железопътния транспорт за сметка на дела на автомобилния товарен транспорт).
    1. Цифровизация в железопътния транспорт чрез модернизация на системите за безопасност и енергийната ефективност по жп направления от основната и широкообхватната TEN-T мрежа – 267,7 млн.лв.
    2. Преустройство и рехабилитация на ключови гарови комплекси и изграждане на интермодален терминал – Горна Оряховица – 188 млн.лв.
    3. Модернизация на тягови подстанции и секционни постове по протежение на основната и широкообхватната TEN-T мрежа, с изграждане на система за телеуправление и телесигнализация SCADA – 273,2 млн.лв.
    4. Осигуряване на устойчива транспортна свързаност и услуга чрез закупуване на енергийно ефективен и конфортен подвижен жп състав – 256 млн.лв.
  3. Местно развитие
    1. Програма за изграждане/доизграждане/реконструкция на водоснабдителни и канализационни системи и пречиствателни станции за отпадни води за агломерации между 2000 и 10 000 е.ж. – 575 млн.лв.
    2. Цифровизация на комплексно управление, контрол и ефективно използване на водите – 158 млн.лв.
    3. Изграждане, развитие и отпимизация на цифровата ТЕТРА система и радиорелейната мрежа, управлявани от МВР – 150,6 млн.лв.
      • Изграждане на единна ТЕТРА система на МВР за единна радиокомуникационна система за осигуряване на комуникационна среда за държавните структури, вкл. единната спасителна система, Националната система за ранно предупреждение и др.

Стълб 4: СПРАВЕДЛИВА БЪЛГАРИЯ – 2,55 млрд. лева, 21 % от общите ресурси

  1. Бизнес среда
    1. Цифровизация за ключови съдопроизводствени процеси в системата на административното правораздаване – 23 млн.лв.
    2. Доразвитие на информационните системи на съдилищата за достъп на граждани и юридически лица до е-услуги и е-правосъдие (надграждане на единния портал за електронно правосъдие за създаване на възможност за упражняване на процесуални права по електронен път)– 1,5 млн.лв.
    3. Укрепване, доразвитие и надграждане на Единната информационна система на съдилищата (модулите за разпределение на дела и заповедните производства) – 53 млн.лв.
    4. Подобряване на качеството и устойчивостта на политиките в сферата на сигурността и противодействието на корупцията – 168,9 млн. лв.
      • Изграждане на Национална интелигентна система за сигурност;
      • Надграждане на Системата за противодействие и превенция на корупцията в МВР.
    5. Дигитализиране на информационните масиви в администрацията, съдържащи регистрови данни дигитализиране на хартиени масиви на Имотния регистър, на Агенция по геодезия, картография и кадастър, Гражданска регистрация и административно обслужване, МЗ, НЗОК, НОИ, областни и общински администрации) – 150 млн.лв.
    6. Национална схема за електронна идентификация и персонализацията й в българските документи за самоличност – 192 млн. лв.
  2. Социално включване
    1. Продължаваща подкрепа за деинституционализация на грижата за възрастните хора и хората с увреждания – 755 млн.лв.
    2. Лична мобилност и достъпност за хората с трайни увреждания – 150 млн.лв.
    3. Подкрепа за социалната икономика – 21,5 млн.лв.
      • Подкрепа за стартиращи и съществуващи социални предприятия;
      • Създаване на фокус-точки за насърчаване на социалната икономика.
    4. Национална програма за обучение на възрастни – 80 млн.лв.
      • Изграждане на облачна среда и създаване на виртуална платформа за обучение на възрастни;
      • Създаване на дигитални клубове към местните читалища;
      • Разработване на електронни и дистанционни обучения по професии и ключови компетентности;
      • Създаване на единна информационна база данни за онлайн курсове за обучение, интегрирана с My competence.
    5. Достъп до европейски културен обмен и съдържание – 60 млн.лв.
    6. Дигитализация на музейните и библиотечните фондове – 120 млн.лв.
  3. Здравеопазване
    1. Модернизация на материалната база на държавни и общински лечебни заведения и въвеждане на иновативни технологии за лечение на населението – 607,1 млн.лв.
    2. Създаване на център за обучение и развитие на център по интервенционална неврорентгенология – 7,5 млн. лв.
    3. Укрепване на капацитета на Медицинския институт на МВР – 73,7 млн.лв.
    4. Модернизация и развитие на психиатричната помощ – 33,6 млн.лв.
    5. Развитие на националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 – 56,7 млн.лв.

Пълният текст на Плана за възстановяване и устойчивост може да бъде намерен на следния интернет адрес: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5572