Получаваме 8,9 млрд. от еврофондовете в следващите 7 години Във фокуса на финансирането ще са младите хора и сигурните граници

Въпреки Брекзит и загубата на нетен приход от порядъка на 14 млрд. евро на година от Великобритания, Европейската комисия е отредила доста щедър бюджет за периода 2021-2027 г. Той е в размер на 1279,4 млрд. евро, което е увеличение със 109 млрд. евро. Бюджетът, който е отреден за България за периода 2021-2027 г., е в размер на 8,9 млрд. евро. Общият бюджет на общността се формира от Брутния национален доход (БНД) на всяка една от страните членки, които ще внасят в касата на ЕС по 1,114% от този доход. Реално вноските почти не се променят спрямо сегашната рамка, като увеличението е с 1,02%. 

Част от средствата от бюджет 2021-2027 приоритетно ще се насочат към миграция и граници, др​уга – към младите хора. Трета част е за научни изследвания, иновации и цифрови технологии. Така за първи път в историята на Европейския съюз има самостоятелна програма за цифрова трансформация с бюджет от над 9 милиарда евро. Два пъти е увеличена най-популярната европейска програма „Еразъм“, в която могат да участват много млади хора от България. С над 40% е увеличена водещата програма за иновации. Това е досегашната програма „Хоризонт 2020“, която ще се нарича „Хоризонт Европа“.  Външна дейност, климат и околна среда са другите направления, за които има по-висок ресурс в новия дългосрочен бюджет на ЕС. Бюджетът на Европейския съюз за периода 2021-2027 г. все още не е гласуван, а предходният изтича на 31 декември 2020 г. До момента няма съгласие от страна на държавите членки относно общата позиция за следващата многогодишна финансова рамка (МФР 2021-2027 г.). Тя не е бюджет, а само горен лимит на разходите, които ЕС би трябвало да направи в идния седемгодишен период. Предложенията варират от 1% от брутния национален доход на всяка държава, подкрепяно от т.нар. пестеливи държави като Германия и Скандинавието, до 1.3%, поискани от ЕП. При последното заседание, проведено през февруари, не се стигна до консенсус. Тогава българският премиер Бойко Борисов проведе среща с лидерите на „пестеливата четворка“, на която каза, че „традиционните политики като кохезионната и Общата селскостопанска продължават да бъдат изключително значими наравно с новите европейски цели – иновации, конкурентоспособност, високи технологии. Нови дебати относно МФР 2021-2027 г. ще се проведат на 11 март в Брюксел.

От 1 януари 2021 г.: Тръгва програма INVESTEU

За периода 2021-2027 г. се предвижда създаването на програмата INVESTEU, като единен механизъм на ЕС за подкрепа на инвестициите в Съюза. Тя ще се основава на опита от Плана „Юнкер“, както и на прилагането на централизирани финансови инструменти през периода 2014-2020 г. Програмата ще стартира от 1 януари 2021 г., като общата стойност на гаранцията от бюджета на ЕС в размер на 38 млрд. евро се предлага да бъде разпределена в следните области: 

– Устойчива инфраструктура – 11.5 млрд. евро. С тях ще се финансират проекти за развитие на устойчив енергиен сектор и транспортна инфраструктура, цифрова свързаност, кръгова икономика, ВиК и друга инфраструктура за опазване на околната среда и т.н. 

– Научни изследвания, иновации и цифровизация – 11.25 млрд. евро, като се предвижда финансиране на проекти за изследвания, развойна дейност и иновации, развитие и внедряване на цифрови технологии и услуги и др.  

– Малки и средни предприятия и малки дружества със средна пазарна капитализация – 11.25 млрд. евро, по-специално чрез предоставяне на оборотен капитал и инвестиции, финансиране на риска от самото създаване до разрастването на предприятието

– Социални инвестиции и умения ​- 4 млрд. евро – с тях ще се финансират проекти за развитие на социална инфраструктура, социални предприятия, образование, обучение, включително училища и университети, здравни и дългосрочни грижи, включително клиники, болници, първични здравни грижи, услуги по домовете, интеграция на уязвимите.

Акценти в новия програмен период 2021-2027

Като цяло в многогодишната финансова рамка има някои основни моменти в разходната част:

1. Съкращение на бюджета за Общата селскостопанска политика с 5% и увеличаване на изискваното национално съфинансиране

Съкращението е по-малко от очакваното, но разочароващо от гледна точка на огромните разходи за тази програма и спорните<210> резултати. От друга страна, по-голямото съфинансиране, ако е за сметка за националните доплащания, би натоварило необосновано националния бюджет. Въпреки това общата селскостопанска политика на ЕС заедно с общата политика за рибарство получава най-голям дял от средствата от настоящия бюджет.

2. Съкращение на бюджета за кохезия (сближаване) с 5%

и запазване на сегашните критерии за достъп до средствата на база на БВП на глава от населението и също увеличаване на дела на националното съфинансиране. Вероятно намалението на средствата от 5% няма да се усети в България, предвид невъзможността на страната до момента да усвои 100% от заделения <210> ресурс.

3. Обвързване на достъпа до средства от общите фондове с върховенството на закона,

което ще е валидно за всички фондове. Ако Комисията забележи нарушаване на принципите на върховенство на закона в страна членка, тя изпраща писмо до страната, изискваща обяснение. След това Комисията взема решение, което трябва да се потвърди или отхвърли от Съвета с т.нар. обратно квалифицирано мнозинство.

4. Увеличение на бюджетите по редица пера

Освен програмата „Еразъм“, която е с двойно по-голям бюджет спрямо сегашната рамка, 2,6 пъти нараства бюджетът за опазване на външните граници и справяне с миграцията и бежанците спрямо сегашната рамка (от 12,4 млрд. на 33 млрд. евро). Европейският фонд за отбрана е завишен 22 пъти, от около 0,6 млрд. евро на около 13 млрд. евро в предложената рамка. Предвидени са и  64% повече разходи за изследвания, иновации и дигитализация.

5. Нови програми и фондове в бюджета на ЕС  

От гледна точка на България заслужава внимание перото „Програма за подкрепа на реформи” с неговите 25 млрд. евро. В ​нея се включва и т.нар. конвергентно улеснение, което ще осигурява подкрепа за бъдещи страни, членки на еврозоната, в процеса им на подготовка за членство. Това означава, че България, която се е запътила към еврозоната, след 2021 г. ще може да разчита на подкрепа и от този инструмент. 

Тест за бюджета на ЕС можете да видите ТУК