Становище на Съюза за стопанска инициатива по проекта „Силна социална Европа за справедливи промени“.

Становище на Съюза за стопанска инициатива до Министъра на труда и социалната политика във връзка с публикуваното на 14.01.2020 г. Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за „Силна социална Европа за справедливи промени“.

УВАЖАЕМА МИНИСТЪР САЧЕВА,

Във връзка с публикуваното на 14.01.2020 г. Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за „Силна социална Европа за справедливи промени“, Съюзът за стопанска инициатива изразява следното становище:

  1. Приоритет „Равни възможности и работни места за всички“.

Съюзът за стопанска инициатива подкрепя усилията на Европейската комисия за насърчаване и развитие на системите за валидиране на умения и компетентности, придобити извън системите на формално образование и обучение. Ние считаме, че уменията, придобити извън системите за формално образование и обучение следва да бъдат признавани и ценени, защото те представляват важен актив не само за хората, търсещи работа, но също така и за осигуряването на трайна заетост. Според нас особено място следва да се отдели на чиракуването като специфична форма за придобиване на знания и умения извън формалната система на професионалното образование и обучение. Ето защо според нас в плана за действие на изпълнението на Европейския стълб за социалните права следва да се отдели специално внимание на чиракуването.

Придобиването на професионални знания и умения чрез чиракуване разкрива голям потенциал по отношение на някои специфични професионални занятия, при които ръчният труд има своето водещо значение.

Прави впечатление, че Европейската комисия в Съобщението за „Силна социална Европа за справедливи промени“ поставя акцента на потребностите на пазара на труда в контекста на цифровизацията. Безспорно настъпването на четвъртата индустриална революция и достигането на ниво на цифровизация в производствения сектор – Industry 4.0, поставя редица предизвикателства за пазара на труда, които ЕС трябва да преодолее чрез подходящо ниво на регулация и мерки за насърчаване.

Същевременно четвъртата индустриална революция с особена острота поставя въпроса за запазване на културната идентичност на европейците и съхраняване на европейските културни традиции. Последното според нас следва да намери своето място в реализирането на Европейския стълб за социалните права, към което е насочено и Съобщението на ЕК за „Силна социална Европа за справедливи промени.“

Европейският съюз традиционно е разглеждал развитието на занаятчийството не само като форма за социално включване и форма за насърчаване на предприемачеството, но също така и като средство за запазване на културната идентичност на европейските народи.

В тази връзка изразяваме принципната си позиция, че в Плана за действие за прилагане на Европейския стълб на социалните права трябва да бъде отделено специално внимание на чиракуването и на развитието на занаятчийството.

Следва да бъдат предвидени мерки за насърчаване на чиракуването като подходяща форма за придобиване на професионални знания и умения извън формалната система на професионалното образование и обучение, а оттам и за социално включване на уязвимите групи участници на пазара на труда (младите хора, които нито учат, нито работят –NEETs, както и някои уязвими малцинствени групи) и за постигане на устойчива заетост и социална стабилност.

Европейският съюз обръща внимание на чиракуването в Препоръка (ЕС) 2017/761 на Комисията от 26 април 2017 г. относно Европейския стълб на социалните права в 4-ия принцип за осигуряване на активна подкрепа за заетостта, както и в самото Съобщение на ЕК за „Силна социална Европа за справедливи промени“, но то се разглежда основно в контекста на повишаване на пригодността на заетите да отговорят на променящите се нужди на предприятията, но чиракуването разкрива редица възможности и има самостойни приноси за развитието на пазара на труда.

Същевременно считаме, че е необходимо да се обърне отделно внимание на насърчаването на занаятчийството само по себе си, като форма на насърчаване на предприемачеството, особено в по-слабо развиващите се икономически региони, но също така и като средство за запазване на културната идентичност на европейските народи. Европейският съюз обръща специално внимание на необходимостта от насърчаване на предприемачеството и самостоятелната заетост в 5-ия принцип на Европейския социален стълб за осигуряване на сигурна и гъвкава заетост. Същевременно насърчаването на занаятчийството не е застъпено в достатъчна степен в Съобщението на ЕК за „Силна социална Европа за справедливи промени“.

  • Приоритет „Справедливи условия на труд“.

Този приоритет следва да се разглежда съвместно с Документа за консултация относно евентуални действия за справяне с предизвикателствата, свързани с минималната заплата. Отчитаме ангажираността на Европейската комисия за предприемане на действия по реализирането на 6-ия принцип на Европейския стълб за социалните права, включително относно постигането на прозрачен и предвидим начин за определяне на заплатите в съответствие с националните практики и при зачитане на автономията на социалните партньори.

В този смисъл ще отбележим като правилни възгледите на ЕК, че не би било възможно хармонизиране на нивото на минималните заплати в целия Европейски съюз, нито създаване на единен механизъм за определяне на минималната работна заплата във всички държави-членки.

Не може да не се зачете и изразеното в консултативния документ разбиране, че бъдещият доход в Европа ще зависи изключително от по-високата производителност. Ето защо според нас решаването на констатираните в документа въпроси следва да се търси на плоскостта на създаването и използването на подходящи механизми за повишаване на производителността. Темпът на нарастване на минималната работна заплата следва да се съизмерва с този на нарастване на производителността. В редица държави-членки темповете на нарастване на минималните работни заплати изпреварват значително темповете на нарастване на производителността, включително в България. Тези фактори следва да бъдат отчетени, за да се осигури стабилен икономически растеж, устойчива заетост и минимизиране на възможностите за повишаване на сивата икономика.

Според нас консолидирането на механизмите за определяне на минималните работни заплати в държавите-членки на Съюза следва да бъде предшествано и във всички случаи би било предпоставено от преодоляването на различията в нивото на производителността в различните национални икономики. Едва след това може да се обмисля въпросът за необходимите действия от страна на ЕК за стимулиране на развитието на уредбата на механизмите за определяне на минималните нива на заплащане в държавните-членки.

Във връзка с този приоритет на Съобщението на ЕК за „Силна социална Европа за справедливи промени“ ще отбележим също така, че подкрепяме преразглеждането на стратегията за здравословни и безопасни условия на труд с цел да се обърне внимание на новите рискове за здравето при работа, свързани с постоянната свързаност, увеличаването на он-лайн и мобилната работа, взаимодействието човек-машина, наблюдението, набирането и управлението на работници чрез алгоритми и т.н. Според нас обаче стратегията за здравословни и безопасни условия на труд следва да бъде преразгледана и по отношение на установените вече изисквания за осигуряване на безопасни условия на труд, за да бъдат те актуални на настоящото ниво на състоянието на техниката и технологиите.

  • По приоритет „Социална закрила и приобщаване“.

Считаме, че в Съобщението на ЕК за „Силна социална Европа за справедливи промени“ предлаганата Европейска презастрахователна схема за обезщетения при безработица е засегната в недостатъчна степен, като не е представена общата концепция за въвеждането и функционирането на тази схема. Определянето на цели в ЕС за обезщетения при безработица ще окаже съществено влияние върху функционирането на единния пазар и пазарите на труда като цяло, поради което считаме, че следва да се отдели по-обстойно внимание на предлаганата презастрахователна схема.

По отношение на този приоритет ще отбележим, че според нас дългосрочната визия за селските райони трябва да бъде насочена не само към решаването на специфичните проблеми като застаряване, обезлюдяване, свързаност, риск от бедност, ограничен достъп до социални услуги, но също така в нея трябва да намери място насърчаването на развитието на селскостопанското производство в райони с традиции в тази област. Здравото обществото е общество, което произвежда и потребява екологична селскостопанска продукция.

От друга страна развитието на горското стопанство безспорно съставлява и трябва да бъде третирано като част от големия въпрос за постигането на въглеродно неутрална икономика. Според нас постигането на въглеродно неутрална икономика изисква не само намаляване на въглеродните емисии чрез преструктуриране или закриване на производствата, но също така стимулиране на постигането на по-високо ниво на преработване на въглеродни емисии.

Поставяйки за разглеждане на амбициите на ЕС за постигане на въглеродно неутрална икономика, не може да не се отбележи необходимостта от осмисляне на някои допълнителни аспекти. Според нас постигането на тази приоритетна цел на ЕС трябва да бъде съобразявано с местните особености на националните икономики, на редица географски особености и дори геополитически и геостратегически аспекти.

Действително Европейската комисия възнамерява да съсредоточи подкрепата си за най-засегнатите региони на ниво NUTS 3, като подкрепи  плана за преход и инвестиции в МСП, но тази подкрепа би била ефективна само ако всички икономически и социални партньори, по-специално асоциациите на МСП, участват в разработването на конкретните планове за преход на регионално ниво.

  • По приоритет „Насърчаване на европейските ценности в света“.

Отбелязваме като положително поставянето на преден план на целта на ЕС да наложи възприетите от нея ценности, включително във връзка с климата и опазването на околната среда, сред търговските партньори на ЕС чрез включването на такива разпоредби в търговските споразумения. Считаме обаче, че ЕС трябва да води по-настойчива външна политика за припознаване на тези цели като национални цели на редица държави извън ЕС. Според нас постигането на неутрална въглеродна икономика в рамките на ЕС и на Западните Балкани няма да доведе до промяна на общото състояние на климата в световен мащаб, ако то не е припознато като самостойна цел на останалите държави извън ЕС. Прилагането на регионални мерки на територията само на ЕС, без ангажирането на останалите държави извън ЕС, няма да доведе до желания резултат, а само ще влоши икономическото състояние на редица от по-слабите икономики в Съюза. Осигуряването на подкрепа по предвидения от ЕС механизъм за тези региони не е достатъчно, за да компенсира националните им икономики.